На 24 май, в Деня на българската просвета, култура и писменост, е добре да си спомним за значимия наш съгражданин Георги Живков, отдал живота си на просвещението и стороителството на образованието и културата в Следосвобожденска България. Той е роден през 1844 г., в семейството на богатия търговец Атанас Живков – Басмабжията. Майка му Неда произхожда от заможно семейство. Негов брат е известният просветен, читалищен и революционен деец, автор на текста на песента “Шуми Марица” – Никола Живков, а сестри са му Виктория/ Вела Живкова, (по мъж Благоева), Мариола Живкова, (по мъж Колева) и Роза Живкова, (по мъж Пискюлева). Женен е за Евгения, а от децата му е известно името на един от синовете му – Любен.
През 1855 -1860 г. завършва класно училище в родния си град при учителя Никола Михайловски /бащата на Стоян Михайловски/, а след това за кратко време учи във Военномедицинското училище в Цариград. По това време семейният бизнес запада, което принуждава Живков да започне работа като учител в Ески Джумая /Търговище/ от 1862 до 1864 г.; във Варна от 1864 до 1866 г. и в Русе от 1868 до 1869 г. Другар в българското народно училище в Ески Джумая му е бил поетът П.Р.Славейков, който е оказал много благотворно влияние върху младия учител.
По негов пример Живков започва да работи упорито над своето самообразование. Занимава се и с книжовна дейност - сътрудничи на Каравеловия вестник „Свобода” като автор на „Писма из България”, през 1872 г. издава във Виена сп. „Книжовен имот за децата”, от което излизат три броя. По време на пребиваването си в Румъния участва в живота на българската емиграция. Взема дейно участие в национално-революционното движение. През 1862 г. участва в подготовката на Хаджиставревата буна, а през 1867 и 1868 г. съдейства за организиране и изпращане на въстаническите чети на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България. През 1876 г. участва в подготовката на Априлското въстание. Избран е от Търновския революционен комитет за делегат в Букурещ, от където е изпратен в Сърбия да посреща българските дороволци за Сръбско-турската война. След неуспеха на тези борби се принуждава да живее в Одеса, а по- късно и в Плоещ. На 25 юни / 7 юли 1877 г. влиза в Търново с руските авангардни войски и е избран за първи кмет на старопрестолния град.
По това време множество бежанци от опустошените градове и села на България пристигат в Търново. Основната задача пред кмета е да осигури покрив над главата и препитание за тези хора, задача, която не е никак лесна. От грижи за родния си град и за хората, които бягат от разорението на войната, той загърбва личните си дела и когато отстъпва поста на новия кмет, се оказва, че самият той е в незавидното положение на беден емигрант. От 1879 до 1886 година Георги Живков е Софийски окръжен управител, а след 1881 става директор на екзархийското класно училище в Едирне /Одрин/.
През 1883 година се преселва във Варна, където е назначен за пръв директор на Девическата гимназия. През 1884-86 е инспектор на Варненски учебен окръг. Изявява се като изтъкнат деец на Либералната, а от 1886 г. на Народнолибералната /Стамболовистката/ партия. В свободна България заема отговорни държавни и административни постове: народен представител е в Учредителното събрание /1879 г./; Второто /1880 -1881/ и Четвъртото /1884-1886/ Обикновено Народно събрание; подпредседател /1885 -1886/ и председател /1886/ на Четвъртото Обикновено Народно събрание; председател /1886/ на Третото Велико Народно събрание и на Седмото Обикновено Народно събрание /1893 – 1894/, през август 1886 г. става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов, а след абдикацията на Батенберг е избран за регент на Княжество България от 1 ноември 1886 г. до 2 август 1887 г. След възшествието на престола на Фердинад, Живков влиза в кабинета на Стамболов като министър на просвещението.
През септември 1887 г. заедно със Стамболов и Сава Муткуров е награден с орден "За Храброст" 1-ва степен за управлението на страната в смутните времена на безкняжие. Освен тях, никой друг българин не е удостояван с първата степен на този орден! Като министър на народното просвещение / 20 август 1887 - 19 ноември 1893 г./. Георги Живков полага и основите на спорта в България. През юли 1893 г. министърът на просвещението посещава швейцарския град Лозана и е възхитен от уменията на местните учители по телесно възпитание /гимнастика/. Той отправя молба до кантоналната гимнастическа организация в Лозана в страната ни да бъдат изпратени 10 спортни педагози, които да положат основите на спорта и спортното образование у нас. Молбата е удовлетворена и на 13.05.1894 г. в България пристигат швейцарски спортни педагози. За Търново това е роденият в Енетбюргер Алоиз Бюнтер, който става учител в Търновската мъжка гимназия.
По инициатива на търновския министър започва да излиза Сборник за народни умотворения, в първите три тома на който се печата Вазовия шедьовър "Под игото". Живков е автор и вносител на важни закони - Закон за народното просвещение , Закон за висшето училище, с който се полага началото на висшето образование в България, Закон за издирване на старини и спомагане научните и книжовни предприятия, Правилник на училищните инспектори, Закон за пенсиите на учителите. За него Ив. Церов пише :”Като министър Живков се яви човек на делото и като всеки истински деец и голям общественик, работи без шум и хвалби, но остави най-обилни плодове в просветното строителство и цялата ни духовна култура”. Докато е министър се изграждат най-много общински училищни сгради в цялата страна със средства от държавния бюджет. Той казва : "Нека се знае, че когато видях да се отреждат огромни държавни постройки, настоях да започне издигането на красиви по архитектура училищни сгради, понеже имено те са свидетели за нашата култура”.
Водил е преговори за построяване на театър, изпращал е учители да подобряват квалификацията си в чужбина. Прави реформа за улесняване на правописа, за което е потърсил съдействието на професорите от висшето училище, който да предожат нов правопис. По това време по новия правопис започва да се издава „Български преглед”. За кратко през 1890 г. изпълнява и длъжността министър на финасите. В Европа е известен като жрец на Просвещението. Интензивния труд, който полага като министър, разклаща здравето му. Позициите му за управление започват да се разминават с тези на Стамболов и след едно спречкване с княза, той подава оставка на 19 ноември 1893 г. След убийството на Стефан Стамболов /юли 1895 г./, като един от най-видните дейци на Народнолибералната партия, Георги Живков изявява претенции за лидерския пост, но не e избран. В знак на протест напуска партията и се отказва от активна политическа дейност.
Умира на през пролетта на 1899 г. на имения си ден – Гергьовден, от сърдечен удар. Всички тези факти от живота и делото на Георги Живков го причисляват към великите дейци на Освобождението и строителите на младата Българска държава. Съзидател на образователното и основоположник на спортното дело в България – това е Георги Живков! За съжаление, като стамболовист, паметта за неговото дело е била заличена през годините на комунистическия режим и той все още не е получил заслуженото си място в пантеона на българската история. В негова памет има кръстени улици в Търново и Варна. Но на името на този просветен деец няма наречено нито едно училище -несправедливост, която може би е време да се поправи....
През 1855 -1860 г. завършва класно училище в родния си град при учителя Никола Михайловски /бащата на Стоян Михайловски/, а след това за кратко време учи във Военномедицинското училище в Цариград. По това време семейният бизнес запада, което принуждава Живков да започне работа като учител в Ески Джумая /Търговище/ от 1862 до 1864 г.; във Варна от 1864 до 1866 г. и в Русе от 1868 до 1869 г. Другар в българското народно училище в Ески Джумая му е бил поетът П.Р.Славейков, който е оказал много благотворно влияние върху младия учител.
По негов пример Живков започва да работи упорито над своето самообразование. Занимава се и с книжовна дейност - сътрудничи на Каравеловия вестник „Свобода” като автор на „Писма из България”, през 1872 г. издава във Виена сп. „Книжовен имот за децата”, от което излизат три броя. По време на пребиваването си в Румъния участва в живота на българската емиграция. Взема дейно участие в национално-революционното движение. През 1862 г. участва в подготовката на Хаджиставревата буна, а през 1867 и 1868 г. съдейства за организиране и изпращане на въстаническите чети на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България. През 1876 г. участва в подготовката на Априлското въстание. Избран е от Търновския революционен комитет за делегат в Букурещ, от където е изпратен в Сърбия да посреща българските дороволци за Сръбско-турската война. След неуспеха на тези борби се принуждава да живее в Одеса, а по- късно и в Плоещ. На 25 юни / 7 юли 1877 г. влиза в Търново с руските авангардни войски и е избран за първи кмет на старопрестолния град.
По това време множество бежанци от опустошените градове и села на България пристигат в Търново. Основната задача пред кмета е да осигури покрив над главата и препитание за тези хора, задача, която не е никак лесна. От грижи за родния си град и за хората, които бягат от разорението на войната, той загърбва личните си дела и когато отстъпва поста на новия кмет, се оказва, че самият той е в незавидното положение на беден емигрант. От 1879 до 1886 година Георги Живков е Софийски окръжен управител, а след 1881 става директор на екзархийското класно училище в Едирне /Одрин/.
През 1883 година се преселва във Варна, където е назначен за пръв директор на Девическата гимназия. През 1884-86 е инспектор на Варненски учебен окръг. Изявява се като изтъкнат деец на Либералната, а от 1886 г. на Народнолибералната /Стамболовистката/ партия. В свободна България заема отговорни държавни и административни постове: народен представител е в Учредителното събрание /1879 г./; Второто /1880 -1881/ и Четвъртото /1884-1886/ Обикновено Народно събрание; подпредседател /1885 -1886/ и председател /1886/ на Четвъртото Обикновено Народно събрание; председател /1886/ на Третото Велико Народно събрание и на Седмото Обикновено Народно събрание /1893 – 1894/, през август 1886 г. става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов, а след абдикацията на Батенберг е избран за регент на Княжество България от 1 ноември 1886 г. до 2 август 1887 г. След възшествието на престола на Фердинад, Живков влиза в кабинета на Стамболов като министър на просвещението.
През септември 1887 г. заедно със Стамболов и Сава Муткуров е награден с орден "За Храброст" 1-ва степен за управлението на страната в смутните времена на безкняжие. Освен тях, никой друг българин не е удостояван с първата степен на този орден! Като министър на народното просвещение / 20 август 1887 - 19 ноември 1893 г./. Георги Живков полага и основите на спорта в България. През юли 1893 г. министърът на просвещението посещава швейцарския град Лозана и е възхитен от уменията на местните учители по телесно възпитание /гимнастика/. Той отправя молба до кантоналната гимнастическа организация в Лозана в страната ни да бъдат изпратени 10 спортни педагози, които да положат основите на спорта и спортното образование у нас. Молбата е удовлетворена и на 13.05.1894 г. в България пристигат швейцарски спортни педагози. За Търново това е роденият в Енетбюргер Алоиз Бюнтер, който става учител в Търновската мъжка гимназия.
По инициатива на търновския министър започва да излиза Сборник за народни умотворения, в първите три тома на който се печата Вазовия шедьовър "Под игото". Живков е автор и вносител на важни закони - Закон за народното просвещение , Закон за висшето училище, с който се полага началото на висшето образование в България, Закон за издирване на старини и спомагане научните и книжовни предприятия, Правилник на училищните инспектори, Закон за пенсиите на учителите. За него Ив. Церов пише :”Като министър Живков се яви човек на делото и като всеки истински деец и голям общественик, работи без шум и хвалби, но остави най-обилни плодове в просветното строителство и цялата ни духовна култура”. Докато е министър се изграждат най-много общински училищни сгради в цялата страна със средства от държавния бюджет. Той казва : "Нека се знае, че когато видях да се отреждат огромни държавни постройки, настоях да започне издигането на красиви по архитектура училищни сгради, понеже имено те са свидетели за нашата култура”.
Водил е преговори за построяване на театър, изпращал е учители да подобряват квалификацията си в чужбина. Прави реформа за улесняване на правописа, за което е потърсил съдействието на професорите от висшето училище, който да предожат нов правопис. По това време по новия правопис започва да се издава „Български преглед”. За кратко през 1890 г. изпълнява и длъжността министър на финасите. В Европа е известен като жрец на Просвещението. Интензивния труд, който полага като министър, разклаща здравето му. Позициите му за управление започват да се разминават с тези на Стамболов и след едно спречкване с княза, той подава оставка на 19 ноември 1893 г. След убийството на Стефан Стамболов /юли 1895 г./, като един от най-видните дейци на Народнолибералната партия, Георги Живков изявява претенции за лидерския пост, но не e избран. В знак на протест напуска партията и се отказва от активна политическа дейност.
Умира на през пролетта на 1899 г. на имения си ден – Гергьовден, от сърдечен удар. Всички тези факти от живота и делото на Георги Живков го причисляват към великите дейци на Освобождението и строителите на младата Българска държава. Съзидател на образователното и основоположник на спортното дело в България – това е Георги Живков! За съжаление, като стамболовист, паметта за неговото дело е била заличена през годините на комунистическия режим и той все още не е получил заслуженото си място в пантеона на българската история. В негова памет има кръстени улици в Търново и Варна. Но на името на този просветен деец няма наречено нито едно училище -несправедливост, която може би е време да се поправи....
