Искането за арест бе направено по реда на чл.15, вр. Чл.14 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Българският съд не е в състояние да прецени доколко Станков е извършител на деянията, за които са му повдигнати обвинения в Италия.
Чл.25, ал.4 от Конституцията на Република България допуска български гражданин да бъде предаден на друга държава, ако това е предвидено в договор, ратифициран у нас и влязъл в сила. Такъв договор е Европейската конвенция за екстрадицията, ратифициран от 36-то Народно събрание и влязъл в сила на 1 октомври 1994 година. По силата на този договор екстрадицията на наши граждани за друга държава се позволява, без България да е задължена да го направи. Определението на ВОС подлежи на въззивен контрол в 3-дневен срок.
