Изложба във Варна ще покаже част от плакатите на носителя на множество награди Димитър Тасев. Експозицията от театрални плакати ще бъде открита утре от 19,00 часа в центъра за съвременно изкуство Contemporary Space на ул. „Марко Балабанов" 23.
Димитър Тасев е първата икона на българския плакат. Участвал е в най-авторитетните специализирани международни форуми. Получил е множество награди. Работил е във всички области на графичния дизайн. Възпитал е поколения български дизайнери. За него е писано много. Защото Тасев винаги е разпознаваем, казва за него Димитър Трайчев - един от най-дейните и популярни визуални артисти във Варна.
Ето още от впечатленията на Димитър Трайчев:
„В гимназията имах два маршрута за прибиране от училище. Обичайният - по Графа към Съдебната палата. По тази ос бяха разположени повечето киносалони и всеки понеделник се кефех на току-що монтираните и още неизсъхнали фасадни плакати за новата програма. Те бяха големи и рисувани на ръка. Мечтаех да стана художник на кино. Вторият маршрут беше по-тържествен - по Толбухин до Музикалния и след това от Дондуков към крайната цел - Младежкия театър. Там висяха плакатите на Тасев -ярки и категорични. Те ме привличаха с неприкритата си мощ, независимо от характера на пиесата. Тогова не съзнавах, че това е среща с характера на художника, поел отговорността за своите решения. Не съзнавах и това, колко е важна веригата за адекватно транслиране на постановъчните идеи. Просто се възхищавах на черния фон, атрактивната типография, якия контур и много, много цвят.
Печатът беше груб и отпечатъкът притежаваше физическа дебелина. От всеки прясно разлепен плакат /от редакцията на Труд до Министерския съвет имаше няколко афишни тумби/ по булеварда се носеше острият мирис на печатарско мастило Това бяха моите първи срещи с плакатното изкуство. През 60-те, даже в балканска София се усеща вкуса на необратимата промяна. Властта е загърбила сталинските пропагандни стандарти и през разхлабената хватка се промъкват, ако не нови идеи, то поне право на индивидуален маниер. Художниците -приложници /ужасяващо определение/ реагират първи. Те са втора ръка и контролът е занижен. Срамежливата соцреклама няма търговски смисъл, но затова пък е натоварена с представителни функции. Това е добро време за българския графичен дизайн. Всеки стартиращ автор има известно време за размисъл, какъв микс от познания, умения и фантазии да експонира пред публиката. За художника, който се занимава с плакат и работи за улицата този срок е драстично орязан.
Като ученик на Александър Поплилов, Тасев наследява стандартите на българското графично мислене - странен композит от византийски канон и германски експресионизъм. Но времената са вече други, даже от нашата страна на стената. От Чехословакия, Унгария и най-вече от Полша получаваме недвусмислени сигнали за преосмисляне на позицията, която художникът - плакатист заема в културния процес. В общественото съзнание театралният плакат се припознава ката флагман на новото, частично независимо изкуство. Усвоил уроците на поп-арта, Тасев умело композира фрагментираните изображения в духа на Push Pin Studios /близки до житийните икони от самоковските щампи/ и подкрепен от мощно шрифтово присъствие създава незабравима празнична атмосфера. Той се промъква през жанровите рамки и даже в доказана трагедия намира място за усмивка и позитивно внушение. Като добавим и балканското отношение към цвета, рецептата на Тасев е готова за дълготрайна употреба. Тази рецепта е валидна и днес", казва още Трайчев.
Изложбата от плакати на Димитър Тасев във Варна ще може да бъде разгледана от 28 януари до 14 февруари.
