Историк написа книга за казармата през соца. В „Младежки страсти-мъжки времена“ уредникът от Великотърновския музей доктор Илия Вълев разказва за войнишкия живот по време на комунистическия строй. Изданието бе представено във Варна в края на миналата година във Военноморския клуб по покана на областния координатор на ВМРО Живко Костадинов.
За да напише книгата, авторът е проучил документи от архивите на Военноисторическия и Военноморския музей, проведени са и редица интервюта с живите носители на спомените. Той е изследвал и законите и уставите на армията по онова време.
„Казармата е едно изключително явление в живота на всеки мъж през соца. Тези, които по някаква причина не са служили, са били гледани с едно пренебрежение. И тогава обаче е имало хора, които не са искали да служат заради това, че не са били съгласни с водената политика от държавата и БКП. Други пък са се страхували да влязат в казармата от страх заради боравенето с оръжие и смъртните случаи”, разказа историкът.
По негови думи понякога се е стигало до извращения в казармата, но по-често това са били закачки от страна на старите войници.
„Например младите войници са били строявани в началото на стаята, а старите са се подреждали като тунел. Загасяли са лампите и младите войници трябвало да минат през този тунел. Докато преминават те са били ритани и удряни от старшите и те така са се забавлявали”, даде пример д-р Вълев.
След казармата обикновено остават добрите спомени, твърди той. Там са се зараждали и истински мъжки приятелства.
Сред историите, които са впечатлили автора, са тази за граничар, който написал стихотворение за автомата си.
„За последен път си мене, автомате мой,
За последен път след двегодишна дружба.
Ти ми служи вярно не в една атака
И не в една стрелба излизах победител”, гласи част от творбата, публикувана в книгата на д-р Вълев.
За да напише книгата, авторът е проучил документи от архивите на Военноисторическия и Военноморския музей, проведени са и редица интервюта с живите носители на спомените. Той е изследвал и законите и уставите на армията по онова време.
„Казармата е едно изключително явление в живота на всеки мъж през соца. Тези, които по някаква причина не са служили, са били гледани с едно пренебрежение. И тогава обаче е имало хора, които не са искали да служат заради това, че не са били съгласни с водената политика от държавата и БКП. Други пък са се страхували да влязат в казармата от страх заради боравенето с оръжие и смъртните случаи”, разказа историкът.
По негови думи понякога се е стигало до извращения в казармата, но по-често това са били закачки от страна на старите войници.
„Например младите войници са били строявани в началото на стаята, а старите са се подреждали като тунел. Загасяли са лампите и младите войници трябвало да минат през този тунел. Докато преминават те са били ритани и удряни от старшите и те така са се забавлявали”, даде пример д-р Вълев.
След казармата обикновено остават добрите спомени, твърди той. Там са се зараждали и истински мъжки приятелства.
Сред историите, които са впечатлили автора, са тази за граничар, който написал стихотворение за автомата си.
„За последен път си мене, автомате мой,
За последен път след двегодишна дружба.
Ти ми служи вярно не в една атака
И не в една стрелба излизах победител”, гласи част от творбата, публикувана в книгата на д-р Вълев.
