7 въпроса към един овчи скандал
7 въпроса към един овчи скандал / netinfo
1. Кой ще спре апарата за командно дишане на Румен Овчаров. Ако има хора, които още не са разбрали за новия труп в политическата морга, нека те му плащат заплатата, докато е в отпуска. Румен Овчаров е свършил за политиката и оттук наистина може да се явява само на избори за домоуправител. Държавата обаче не иска да натисне копчето, а ни праща сметката за платения отпуск на Овчаров. Ако подозренията към него се докажат, кой ще ни върне тези пари. Те всъщност ще са най-малката сума за връщане, ако всичко се окаже вярно. Но за другата вероятно никой няма да попита. Дори и разследването нищо да не намери - Румен Овчаров пак е аут от политиката. След такъв скандал за него място има само в антимитологията на БСП - до министъра с манекенките Любомир Начев.

2. Защо Румен Овчаров замина за Москва. Обяснението може да е само конспиративно, защото логично липсва. Чисто рационално няма смисъл да плащаме самолет, хотел и командировъчни на човек, на когото предстои дълга отпуска и политическа смърт. Чисто дипломатично – включването на Овчаров в делегацията е все едно да отидеш на гости и да занесеш за подарък нещо използвано, което вече не ти трябва и смяташ да изхвърлиш. Няма по-голямо излагане пред чужденците от това да им докараш и да ги срещнеш с политически пътник, на когото му остават броени дни преди да слезе на последната си гара. Понеже обаче говорим за БСП и Русия, чисто конкретно имам въпрос към премиера – ако делегацията пътуваше за държава от Европейския съюз или за САЩ, а не за Москва, Румен Овчаров щеше ли да бъде включен в нея.

3. Кой ще каже на глас, че в тази държава посредникът не само е лайно, а задължително е най-голямото лайно. Което е най-лесно да бъде настъпано. Посредниците Корнелия Нинова и Делян Пеевски са уволнени за същото, за което Румен Овчаров и Ангел Александров излизат в отпуска. Или продължаваме да плащаме заплатите и отпуските на всички, или на никого.

4. Защо досега не сме чули какво мисли Емел Етем. Знае ли тя какви ги е вършил нейният заместник Пеевски. Ако не знае - защо тогава си е бъркала в носа. Емел Етем е прецакана и в двата случая, но може поне кратко да обясни. Например кой е назначил Пеевски на работа, който в никакъв случай не се оказа шестица от тотото.

5. Колко начина има да се крадат пари в държавата. Румен Овчаров знае поне няколко. Но трябваше да легне на смъртно политическо легло и последните му думи да бъдат за крадливите обръчи в собствената му партия. Премиерът също говори за някакви хора, които се издържат с шантаж. Но докато не ни кажат поне едно име – оставаме с впечатление за увъртане и политически страх.

6. Партиен въпрос. Какви хора има в БСП, кой с какво се занимава, кой с кого играе и кой команда парада там. Във всеки случай не прилича да е Станишев, който се оплаква от 17-годишни „неформални кръгове за влияние” в партията.

7. Ще си признае ли пред нас българското правосъдие, че се провали. След като го прави пред Европа, няма нищо ненормално да го направи и вкъщи. Евроекспертите, които чакаме да контролират разследването, може да са корупмирани, некадърни или махмурлии. Но ги очакваме на сляпо, защото от българското правосъдие вече нищо не очакваме. Само леко подозираме, че търси чужд гръб, защото се страхува да разследва министър и всичко останало, което произлиза от него.

Тези 7 въпроса трябва да си зададем още в началото. Защото ни предстои сериозно да се объркаме по време на разследването. А този, който ще спре апарата за командно дишане на Овчаров, да направи същото и с опозицията. Последните дни нямаше никаква полза от нея.