Самарски: Не искаме конфликт
Самарски: Не искаме конфликт / Kazanlak.com


Така обобщи днес исканията на НЧ „Искра" и намеренията на Настоятелството спрямо общинската библиотека „Искра" в града, председателят на едно от най- старите читалища в страната Васил Самарски.

На специална пресконференция, дадена по повод разпространено Обръщение от колектива на казанлъшката общинска библиотека, Самарски оповести покана за преговори от страна на библиотеката за уреждане на спорните наемни въпроси и заяви, че „желаем нормални преговори и те имат за цел: материално - техническата база да бъде запазена, да се запазят колективите на читалището. Те да могат нормално да функционират и работят и в сградата на Читалището може да заповяда Театъра и да работи Библиотеката. Ние не искаме конфликт."


В основата на задочния към момента спор между общинската библиотека и едно от казанлъшките читалища стои претенция за наем за изминалите 3 години, към момента в размер на 400 хиляди лева, които НЧ „Искра" иска като собственик на сградата, в която се помещава общинската библиотека. Искането за наем е на база нотариален акт от 1995 година, издаден въз онова на обстоятелствена проверка за придобиване на сградата по давност.
От 1995 до 2012 година двете институции съществуват, без да имат разногласия и имотни спорове е помежду си, без финансови претенции от страна на читалището към библиотеката. Претенциите за наем идват след съкращение в бюджета на читалището, довело до освобождаване на част от заетите в него и закриване на читалищни форми.
От 2012 до този момент читалище и библиотека си пишат писма, но не сядат на една маса за разговор. Помещават се практически в обща сграда, макар крилото на библиотеката да е строено по-късно. Проблемът ескалира отново това лято, след като Общината в Казанлък блокира сметките на НЧ „Искра", заради неплатени такса „смет" за няколко години, в размер на близо 13 хиляди лева. Тогава от читалището в писмо настояват общинската библиотека да заплати своя дял в таксата, изчислена на близо 3 хиляди лева, за частта от сградата, която ползва. От библиотеката отговарят, че според становището на Общината такава такса смет от тях не трябвало да се плаща, защото не е собственик. В отговор на това, от Настоятелството на читалището изпращат писмо до библиотеката, че дължат наем и ако се издължат с него, то читалището няма да има претенции за такса смет.
Следва покана за преговори от страна на библиотеката, насрочени за 2-ри декември. Читалището приема офертата.


В същото време колективът на общинската библиотека разпространява Обръщение до председателя на Общинския съвет, в което го моли за „защита на обществения интерес и добрата норма". Докато тече спорът между двете институции, сградата, в която се помещава библиотеката на Казанлък се нуждае от спешен ремонт, като особено застрашен е покривът, който е пред падане. Водата, която прониква в сградата, стига до мазетата, където се пазят ценни книги.


От читалищното Настоятелство днес категорично заявиха, че ако общината предприеме ремонт на покрива на библиотеката, а тя започне да плаща частта за разходите по такса смет и застраховките, то читалището няма да има претенции за наеми.
„Не сме съгласни да се говори, че ние искаме някакви наеми. Но не може от наша страна да се иска да си платим такса „смет" и застраховката. Чувам, че искат да преместят библиотека „Искра" и ви уверявам, че ако това се случи, ние ще запечатаме сградата. 220 хиляди тома на библиотеката са собственост на НЧ „Искра". Всички стелажи и рафтове са наша собственост" - заяви пред журналисти председателят на казанлъшкото читалище Васил Самарски. Томовете,  притежание на читалището са 2/3 от  всички томове в библиотеката.
По думите му, читалищната цена и реквизит може да се ползват и от общинския театър „ Любомир Кабакчиев" срещу заплащане на разходите, по силата на Споразумение от 2011 година. Самарски припомни, че независимо от приключилите съдебни спорове между читалището и театъра и изплатените суми, все още не е прекратено съществуващото споразумение между двата културни института. Причината за това била, че едната страна- театърът, не го признава.