Нито една стотинка, собственост на богати столични бандити, не е била конфискувана в полза на държавата от създаването на Комисията за отнемане на престъпно имущество преди 7 години, установи проверка на "24 часа" по закона за достъп до обществената информация.
Софийската дирекция на комисията е запорирала имущества и е водила преписки и дела са за над 67 млн. лева, но няма нито едно съдебно решение, което да е влязло в сила и да е в полза на държавата.
Само едно дело за конфискация в София е минало през три съдебни инстанции, то обаче е било решено в полза на ищеца - мъж, осъден за незаконно притежаване на оръжие.
Магистрати са решили по този случай, че незаконното оръжие не е довело пряко до забогатяване, и са отхвърлили прибирането на 260 000 лева, въпреки че собственикът на имуществото е имал влязла в сила присъда.
25 млн. лева е най-голямата банкова сметка, запорирана от комисията за отнемане на имущества в София. Най-скъпият имот, за който е подготвен иск за конфискация, пък е за хотел, оценен на 10 млн. лв., намиращ се в Банско, но собственост на софийски бизнесмен.
Оказва се, че заради бавни процедури по събиране на документация и неефективна практика в най-голямата дирекция на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) няма нито едно влязло в сила съдебно решение, което да е в полза на държавата. Всички служители и членове на комисията се надяват, че с вече влезлият в сила нов закон конфискацията наистина ще започне да работи на практика.
Най-много запори и спечелени дела за конфискация на първа или втора инстанция има срещу бандити, осъдени за участие в организирана престъпна група, разпространение на наркотици, трафик на хора, сводничество, контрабанда и измама. Това всъщност са престъпленията, които генерират най-висок финансов ресурс, обясняват експертите.
Интересно е, че по някои от т.нар. знакови дела срещу мафията, наблюдавани и от Европейската комисия, исковете за конфискация са за доста малки суми.
Едно от най-драстичните разминивания е по делото срещу наркобандата на Златомир Иванов-Баретата, който бе осъден на първа инстанция на 8 г. затвор като тартор на голяма престъпна банда за продажба на наркотици в продължение на години.
Въпреки че търговията с дрога е една от най-доходоносните в подземния свят, а Златомир Иванов притежава имущество за милиони левове, срещу него има запор и подготвен иск за отнемане в полза на държавата за по-малко от 100 хил. лева, сочат данни на КОНПИ.
Причината е, че наред с признатите от Софийския градски съд престъпления Иванов и неговите близки и роднини развиват и сериозен легален бизнес.
Така, макар да е ясно, че Баретата е спечелил от наркобизнеса си огромни суми, ако той представи документи за същите пари от легалните си фирми, спасява богатството си, дори и да бъде осъден на 3 инстанции, обясняват експертите.
По друго от знаковите дела - "Октопод", срещу подсъдимия като тартор на бандата Алексей Петров и още петима от КОНПИ са запорирали имоти на Петров за около 3 млн. лева.
На тартора на бандата за поръчкови убийства Килърите - Петър Стоянов-Сумиста, пък
са запорирани имущества и сметки на обща стойност около 400 хил. лева.
По данни на комисията за отнемане на бандата за отвличания Наглите пък запор на имоти има единствено на братята Лебешковски, които обаче бяха оправдани от съда на първа инстанция.
В момента в София се водят около 2000 преписки и проверки на обвиняеми или подсъдими за престъпления, на които се прави проверка на богатството.
Делата били с изключителна сложност, а по тях се правели задълбочени икономически експертизи, което също бавело производствата, разясняват специалистите. По всеки от случаите подробна оценка се прави от КОНПИ. После, когато искът се внесе в съда, магистратите извършват отново всички изследвания и експертизи, за да установят реалната стойност на имотите и връзката между приходи и разходи на лицата.
Често се случвало да има разминавания в оценката на стойността на муществото,
като в някои искове от имоти за 3 млн. съдът може да признае стойност от 1 млн. лв. Но немалко са случаите, когато магистрати преценяват, че стойността на запорираните имоти е по-висока.
Запознати коментират, че докато тече гражданският процес за конфискация или преди влизането в сила на присъдата на някой от богатите подсъдими, те имат право да поискат да ползват част от авоарите си по различни причини. Такъв беше случаят с отблокираните 100 хил. лева от сметка на подсъдимия по делото "Октопод" Алексей Петров. Съдът му разреши да преведе тези пари на адвокатската кантора, която го защитава. От комисията по конфискация обясняват, че това били редки случаи, но и при тях имало молби за отмяна на запор. Повечето били за дребни суми от около 1000 лева. Последната разгледана и одобрена подобна молба била от подсъдим, който искал отмяна на запор на банкова сметка, по която се превеждат детски надбавки на детето му.
Във връзка с противоречивата съдебна практика, която също пречела на реалната конфискация на престъпно имущество, от комисията посочват като основен проблем разминавания по чл. 339 от НК за незаконно притежаване на оръжие.
"Дори във ВКС част от съставите възприемат принципа, че не е необходимо да има доказване на причинно-следствена връзка между извършеното деяние и придобитото имущество, а други казват точно обратното", обясняват експерти. Те се надяват, че и този проблем вече е изчистен, защото в новия закон за конфискация е отпаднал тексът, по който се иска отнемане на имущество на граждани, осъдени за пищови без разрешение.
Все още комисията няма случаи, в които да е поискала или направила запор на имоти на български граждани в чужбина.
