На 21 май Църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият император приема християнската вяра в края на живота си. Майка му - царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези събития се смятат за най-важните в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Празникът се свързва с предпазването от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е и денят на нестинарските игри. Празникът започва няколко дни преди деня на Светите Константин и Елена, като в селището се събират средства за общ курбан, почистват се и поправят изворите и кладенците на селата.
Вечерта, натрупаните на клада дърва се запалват. Когато жаравата е готова, живите още въглени, се разстилат в кръг, в който влизат нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги пази от огъня.
След нестинарските игри всички се събират на обща трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.
