/ Дарик Нюз - архив
На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара.
 
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември. В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
 
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол.
 
Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
 
Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи.
 
На заплахите на управителя тя отговорила: "Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име...! Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
 
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка".

Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и "баба Шарка".
 
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
 
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
 
В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
 
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
 
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
 
Имен ден празнуват Барбара, Варвара, Варвардан.