На 9 март, в зала Опера ще бъде представен юбилеен спектакъл на един от най-обичаните български тенори Калуди Калудов. Ще бъдат отбелязани неговите 40 години на сцена с една от най- хубавите Пучиниеви опери – „Тоска“, а самият той ще изпълни ролята на Марио Каварадоси. Флория Тоска ще бъде съпругата на Калуди Калудов – Анна Дитри, а злият барон Скарпия – Александър Крунев.
КАЛУДИ КАЛУДОВ завършва Музикалната академия в София като ученик на доц.Лиляна Жабленска. По-късно работи с известния български тенор Никола Николов. Дебютира на Пловдивска сцена в ролята на Алфред от операта на Верди – “Травиата”. Още като студент постъпва като солист на Националната опера – София, на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона.
Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 година с “Реквием” на Верди в Лондон и ролята на Форесто от операта “Атила” на Верди във Виенската Щатсопера. Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има вече договор през 1985 година и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно – и в “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини.
Пял е в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Многократно е участвал в спектакли с най-прочутите певци в света и с диригенти като Клаудио Абадо, Чарлз Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи, Зубин Мета и други. Калуди Калудов има в репертоара си над 60 централни тенорови партии от европейската оперна класика.
Внушителен е и концертния му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, се четат още и “Stabat Mater” от Росини и Дворжак, “Меса Глаголица” от Яначек, „Камбаните” на Рахманинов. Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала.
Калуди Калудов е основател и дългогодишен артистичен директор на оперния фестивал „Вива ил канто” в Чешин, Полша. С вокална педагогика се занимава от 15 години, доктор на Консерваторията в Катовице, Полша, хоноруван преподавател на НУМТИ Пловдив и НБУ София, прави Майсторски класове в България, Полша, Италия, Румъния, Финландия, Естония, Бразилия. ИЗКУСТВОТО ДА РИСУВАШ С ГЛАСА СИ „...О, тайнствена хармония на красоти различни!...“ Да рисуваш с гласа си. Ето това може всякога да направи на сцената артистът-художник Калуди Калудов. Той владее тайнствената хармония, наречена „опера“, която събира в едно красотата на различните изкуства!
Първо действие на операта „Тоска“. След тръпнещия бяг на акордите, подгонили трепетите на публиката в усещането за непоносима опасност, началото на драмата на Пучини внезапно замира. На сцената, в римската църква, на художническото скеле пред своята последна творба се изкачва художникът Марио Каварадоси.
С богата палитра от звуци, с нежна топлота започват хармониите, които като топъл златен дъжд през слънчеви лъчи обливат сетивата на публиката с красотата и любовта, от които е съставен светът на художника. Повечето ценители на оперното изкуство трудно биха могли да си представят това позлатено съзвучие без гласа на любимия на поколения българи певец и артист Калуди Калудов. Хармонията на красотата, съчетала музика и слово би била непълна, би била по-отдалечена от съвършенството без вълнуващите честоти на тембъра и вибрациите на гласа на Певеца, без трепета на радостта от красотата, без вълнението, което извира право от сърцевината на неговата чувствителна душа.
Това е така всякога, когато той е на сцената, самият той, рисуващ с гласа си образа на художника Марио Каварадоси. Превъплъщението всякога достига висините на съвършенството! Това впечатлява и изумява публиката всеки път, а на другите артисти, които участват в спектакъла дарява силен и вдъхновяващ заряд, който устремно повежда енергиите на драмата до самия край, до нейния кулминативен завършек, когато художникът-певец и артист ще изрече чрез устата на своя герой-художник словата на финалния монолог: „Завинаги изчезна любовният ми сън... Часът вече отлетя... И умирам аз отчаян. А тъй силно никога не съм обичал живота!...“
В пиесата на Пучини можем без колебание да съзрем удивителната алегория. Майсторът-певец, художникът, рисуващ с гласа си, създава образа на художника – обичащ, страдащ, вдъхновен идеалист, безразсъдно тръгнал напред съм пропастта на саможертвата в името на свободата и приятелството, понесъл със себе си като единствено оръжие силата на чувственото си сърце в безкористна и безнадеждна битка да промени света. Идеалите му озаряват с чиста и ясна светлина, която изгаря със силата си света на безскрупулна и продажна власт.
С тази сила и точно така, както и гласът на художника-певец озарява сетивата на публиката в мрачината на нашето съвремие – в дни на груб и безпристрастен материализъм, на подлост и предателство, извършено към естеството на човечността в името на разяждащото зло, подхранвано от безгрижието на глупостта.
В ефира остават нежните хармонии на музиката – онзи топъл, позлатен от слънчева светлина дъжд, хармониите, въплътили чистата радост от силата на могъщото изкуство. Те, заедно с гласа на Майстора-художник Калуди Калудов събуждат нашите топли сълзи.
Ние свенливо отново и отново ще прикрием сълзите си в мрачината на залата и ще ги скътаме в сърцето си, за да ги отнесем навън със себе си. Навън, в този свят, който с палитрата на своя глас Певецът е променил и оцветил по начин, който ще ни вдъхнови да продължим да живеем и да го променяме в името на красотата и човечността.
КАЛУДИ КАЛУДОВ завършва Музикалната академия в София като ученик на доц.Лиляна Жабленска. По-късно работи с известния български тенор Никола Николов. Дебютира на Пловдивска сцена в ролята на Алфред от операта на Верди – “Травиата”. Още като студент постъпва като солист на Националната опера – София, на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона.
Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 година с “Реквием” на Верди в Лондон и ролята на Форесто от операта “Атила” на Верди във Виенската Щатсопера. Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има вече договор през 1985 година и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно – и в “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини.
Пял е в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Многократно е участвал в спектакли с най-прочутите певци в света и с диригенти като Клаудио Абадо, Чарлз Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи, Зубин Мета и други. Калуди Калудов има в репертоара си над 60 централни тенорови партии от европейската оперна класика.
Внушителен е и концертния му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, се четат още и “Stabat Mater” от Росини и Дворжак, “Меса Глаголица” от Яначек, „Камбаните” на Рахманинов. Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала.
Калуди Калудов е основател и дългогодишен артистичен директор на оперния фестивал „Вива ил канто” в Чешин, Полша. С вокална педагогика се занимава от 15 години, доктор на Консерваторията в Катовице, Полша, хоноруван преподавател на НУМТИ Пловдив и НБУ София, прави Майсторски класове в България, Полша, Италия, Румъния, Финландия, Естония, Бразилия. ИЗКУСТВОТО ДА РИСУВАШ С ГЛАСА СИ „...О, тайнствена хармония на красоти различни!...“ Да рисуваш с гласа си. Ето това може всякога да направи на сцената артистът-художник Калуди Калудов. Той владее тайнствената хармония, наречена „опера“, която събира в едно красотата на различните изкуства!
Първо действие на операта „Тоска“. След тръпнещия бяг на акордите, подгонили трепетите на публиката в усещането за непоносима опасност, началото на драмата на Пучини внезапно замира. На сцената, в римската църква, на художническото скеле пред своята последна творба се изкачва художникът Марио Каварадоси.
С богата палитра от звуци, с нежна топлота започват хармониите, които като топъл златен дъжд през слънчеви лъчи обливат сетивата на публиката с красотата и любовта, от които е съставен светът на художника. Повечето ценители на оперното изкуство трудно биха могли да си представят това позлатено съзвучие без гласа на любимия на поколения българи певец и артист Калуди Калудов. Хармонията на красотата, съчетала музика и слово би била непълна, би била по-отдалечена от съвършенството без вълнуващите честоти на тембъра и вибрациите на гласа на Певеца, без трепета на радостта от красотата, без вълнението, което извира право от сърцевината на неговата чувствителна душа.
Това е така всякога, когато той е на сцената, самият той, рисуващ с гласа си образа на художника Марио Каварадоси. Превъплъщението всякога достига висините на съвършенството! Това впечатлява и изумява публиката всеки път, а на другите артисти, които участват в спектакъла дарява силен и вдъхновяващ заряд, който устремно повежда енергиите на драмата до самия край, до нейния кулминативен завършек, когато художникът-певец и артист ще изрече чрез устата на своя герой-художник словата на финалния монолог: „Завинаги изчезна любовният ми сън... Часът вече отлетя... И умирам аз отчаян. А тъй силно никога не съм обичал живота!...“
В пиесата на Пучини можем без колебание да съзрем удивителната алегория. Майсторът-певец, художникът, рисуващ с гласа си, създава образа на художника – обичащ, страдащ, вдъхновен идеалист, безразсъдно тръгнал напред съм пропастта на саможертвата в името на свободата и приятелството, понесъл със себе си като единствено оръжие силата на чувственото си сърце в безкористна и безнадеждна битка да промени света. Идеалите му озаряват с чиста и ясна светлина, която изгаря със силата си света на безскрупулна и продажна власт.
С тази сила и точно така, както и гласът на художника-певец озарява сетивата на публиката в мрачината на нашето съвремие – в дни на груб и безпристрастен материализъм, на подлост и предателство, извършено към естеството на човечността в името на разяждащото зло, подхранвано от безгрижието на глупостта.
В ефира остават нежните хармонии на музиката – онзи топъл, позлатен от слънчева светлина дъжд, хармониите, въплътили чистата радост от силата на могъщото изкуство. Те, заедно с гласа на Майстора-художник Калуди Калудов събуждат нашите топли сълзи.
Ние свенливо отново и отново ще прикрием сълзите си в мрачината на залата и ще ги скътаме в сърцето си, за да ги отнесем навън със себе си. Навън, в този свят, който с палитрата на своя глас Певецът е променил и оцветил по начин, който ще ни вдъхнови да продължим да живеем и да го променяме в името на красотата и човечността.
