Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат представени на 15 април - четвъртък в Регионалния исторически музей в Русе от археолога д-р Димитър Чернаков. Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си архитектура, съобщиха от културния институт в крайдунавския град.
Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.
Откриха останки от базилика в центъра на Варна
Обектът се проучва от 2012 година, като през изминалия археологически сезон е изследван пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.). Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност.
Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят.
Разкрита е и правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво. Във вътрешността й са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма.
Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Пещта е изградена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.
Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране на нивото на кислорода. Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво.
Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне.
Най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този тип съоръжения се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи.
От Русенския музей информират, че под сградата с пещите се проучва и друга по-ранна постройка.
Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.
Откриха останки от базилика в центъра на Варна
Обектът се проучва от 2012 година, като през изминалия археологически сезон е изследван пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.). Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност.
Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят.
Разкрита е и правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво. Във вътрешността й са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма.
Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Пещта е изградена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.
Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране на нивото на кислорода. Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво.
Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне.
Най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този тип съоръжения се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи.
От Русенския музей информират, че под сградата с пещите се проучва и друга по-ранна постройка.
