/ ThinkStock/Getty Images
Истински истории от живота на пловдивските затворници разказва театрален спектакъл, в който участват самите лишени от свобода. Постановката на интерактивното представление е дело на Лили Секова, а проектът се нарича „Изкуството на живота, чрез живота на изкуството“.

Отхвърлиха жалба на затворник, поискал по-лек режим

Участниците в спектакъла всъщност разиграват присъдата, поради която лишените от свобода са попаднали зад решетките и как точно се е стигнало до тази ситуация. Процесът е взаимен - не само затворниците има какво да научат и над какво да се замислят от театралните етюди, които разиграват, но и Лили Секова има какво да вземе от тях. Тя е станала по-търпелива и се е научила да си цени времето.

Непоказвани фотографии на актрисата Златина Тодева ще бъдат изложени в Пловдив

Оказва се, че сред мъжете, лишени от свобода, има и скрити таланти.
Секова възприема режисьорската си работа като мисия. Резултатът, който се вижда на сцената, е изумителен, при положение, че е постигнат само за четири срещи, което се равнява на общо 8 часа работа.

„Форум театър“ се занимава с лишени от свобода вече трета година и наистина всеки път на сцената се разиграват реални случки и истории от живота на затворниците, без убийства.

Изследванията показват, че по пътя на творческото занимание човек придобива нов опит и познания и често намира конструктивни решения за собствения си проблем, особено когато този процес се извършва структурирано.

Започва 21-то издание на Филмови Нощи във Филипополис

Изкуството, с всички негови проявления, се използва като мощно терапевтично и обучително средство.
Арт заниманията са подходящи за хора от различна възраст, произход и социално-икономическа среда, включително за лица с увреждания, с интелектуални и умствени предизвикателства, зависими лица и други маргинализирани групи и хора в неравностойно положение.

Чрез него е възможно да се прескочат множество бариери (например езикова бариера и ниво на грамотност), затова модулите в проекта на фондация „Пловдив 2019“ са наречени “Нашите граници за изкуство”.