Преди 16 години стигнах до първата си любов – радиото
Преди 16 години стигнах до първата си любов – радиото / netinfo

Искам да ви разкажа какво бяха тези 16 години за всички нас в Дарик радио. Най-лесният начин, по който мога да го направя, е като си припомня нашите слогани, с които посрещахме рождените си дни. Повече или по-малко те отразяваха онова, което сме направили, онова, което сме мечтали, и онова, което сме успели. Но ще започна отзад напред.

Сега посрещаме 16-тата си годишнина със слогана „Моята първа любов – Дарик на 16”. На 16 години хората обикновено преживяват първите си влюбвания. Преди 16 години аз стигнах до моята първа любов – радиото, след един доста интересен и дълъг път, разучавайки опита на европейски и дори бивши социалистически страни какво са направили в частния радио бизнес. Изглеждаше нещо фантастично, невъзможно, това беше една ерес, но и едновременно с това една голяма първа любов.

Миналата година посрещнахме с „Излъчваме история”. Дали не бяхме много нахакани или вече бяхме решили, че 15 години са достатъчно значим период от живота на българското общество, но може би малко високопарно решихме, че всичко, сторено от нас, е историческо. Беше много важно да подчертаем, че Дарик радио е нещо, което се различава от другите медии.

„14 години Дарик – разликата е в радиото” – тогава ни помогнаха да повярваме, че сме уцелили нашия етикет за тази година, защото Дарик радио беше различното радио; радиото, което правеше нещата по-различно, по-добре и, разбира се, по-бързо от всички останали.

Тринадесетият ни рожден ден бе със слогана „Дарик радио – любимец на 13”. Сигурно малко от вас си спомнят, но в прекрасния български филм „Любимец 13” Апостол Карамитев играе ролята и на талантливия, и на бездарния футболист – двамата братя близнаци, които разменят местата си. Куриозното е, че единият от тях се казва Радослав, а другият – Радосвет.

На 12-тата си година, това беше през 2005-а, искахме да покажем, че растем ние в радиото заедно с растежа на българското общество: „12 години Дарик радио – растем с вас”. Май заедно още не сме пораснали.

През 2004 година, когато ние навършихме своята 11 година, най-много ни прилягаше да се неречем, че сме национален отбор. Ние вече бяхме национално радио, бяха изминали 11 години. Цифрата 11 добре кореспондираше с единадесеторката на националните отбори. Слоганът бе „11 години – националният отбор”. Дали успяхме да победим? Мисля, че годините след това го доказват.

През 2003 година, когато навършихме 10-годишния си юбилей, мисля, че доста нескромно решихме, че съществуването на Дарик радио е нещо много нормално, а всички останали неща са обикновени: „10 години Дарик радио – 10 години от живота” – такъв какъвто всички ние го живеехме, грозен красив, пълен с надежди, с успехи и с разочарования.

Година по-рано, през 2002 година имахме един от най-странните слогани, а той е „9 години – не ни е страх”. Беше времето, когато обществото се страхуваше, когато хората се страхуваха, когато за първи път започна да се показва неискреност по начин, който мислехме, че е останал далеч назад във времето на Виденовата зима.

2001 година отбелязахме с „8 години Дарик радио без граници”. Това беше годината, в която за първи път технически беше възможно чрез интернет Дарик радио да се излъчва в мрежата в цял свят и трябва да ви кажа, че това беше една много прекрасна за всички нас, които правехме Дарик радио, година, защото започнахме да получаваме отзиви от една аудитория не на територията на България, а от целия свят там, където има българи.

Седмата ни годишнина бе отбелязана с въпросителното „7 години Дарик радио, нещо против?”. Трябва да ви кажа, че макар и доста неконкретен, този етикет на седмата година бе един от най-запомнените за това, защото като че ли да пораснеш на седем години без контрол, а едновременно с това и да станеш добър човек, наистина си беше успех.

Шестата ни година бе едно обобщение, половин дузина години, в които на Дарик като че ли му се случиха доста неща, само за шест години толкова много неща, които обикновено се случват в пълноценния живот на една вековна медия. Затова съвсем естествено дойде и слоганът „Шест горещи години”. Наистина беше много топло, дори през януари.

1998 година бяхме нарекли „Пет години за България”, защото тогава цялото общество награди с обичта си Дарик радио заради неговите цели да направи живота в България по-добър – един прекрасен спомен.

През 1997 година, ако си я спомняте, а тя смятам, че е незабравима за доста хора - впрочем тогава като че ли всички за първи път масово разбраха, че Дарик радио е национално отговорната медия в страната – слоганът беше „Не излъгахме”. Спомням си, че това беше времето на огромен политически дефицит на истини и най-честото обвинение между политиците в България беше: „Вие излъгахте, излъгахте хората, излъгахте избирателите за това, което ще направите”.

През 1996 година, когато бяхме в невръстната тригодишна възраст, искахме вече да имаме заявката, че сме станали голяма медия. Затова тогава се нарекохме „Дарик радио – радиото”.

Едва двегодишни, през 1995 година може би това, което сме си поискали тогава, се случи в последните няколко години – „Голямото радио на малка България”. Защото България е една малка като територия страна, за съжаление намаляваща и като население, но големите неща в нея не са много и, слава Богу, едно от тях е Дарик радио.

И сега ви връщам към първия рожден ден, това е заявката, когато се появяваме. На първата година сме избрали да говорим за себе си като радио не за всички, а за всеки. Куриозното е, че може би все още не сме го постигнали. Дарик радио наистина аз се надявам, аз мечтая да стане радио не за всички, а за всеки един българин.

Аз съм Радосвет Радев, това бяха моите 16 години в Дарик радио.

Последвайте ни

Пловдив