От 1997 г. насам ежегодно преминаваме към лятно часово време. Това става всяка последна неделя на март в 03:00 часа и тогава въртим стрелките на часовниците с час напред. Към зимно часово време пък се връщаме в последната неделя на октомври, когато в 04:00 часа, часовниците се местят с час назад.
Тази година в неделя на 31 март ще преминем отново към лятно време. За това, как ще ни се отрази смяната на времето и настъпващата пролет, потърсихме мнението на Илиан Илиев, психолог към МБАЛ „Св.Панталеймон " - Плевен и Фондация „Св.Иван Рилски":
"За да избягаме от пролетната умора е необходимо да консумираме плодове и зеленчуци, както и по-дълго да сме сред природата. Важното е, да откриваме красивото в настъпващия сезон и да се отърсваме от негативните внушения.
Още в 400 г. пр.н.е., Хипократ мъдро е отбелязал: „С развитието на човечеството, лекарят ще се научи, кои епидемии атакуват определени градове по време на лятото и кои засягат хората през зимата. Той също ще разбере, как смяната на времето и начинът на живот на човека неминуемо се отразяват на здравословното му състояние".
Днес лекарите са единодушни, че има тясна връзка между времето и здравето. Разбира се има и хора, които са слабо податливи на въздействията на времето".
Пролетна умора, последвана от летен мързел, след това есенна меланхолия, и накрая за капак - зимна депресия. Вероятно много хора преживяват някои от тези състояния. Наричат ги метеопати. Всеки сезон предопределя специфични физически усещания, дразнения и чувства. С изпращането зимата светлината нараства, с което намаляват депресивните състояния и психо-вегетативните оплаквани, вариращи от главоболие и неразположение, до болки в стави и мускули и неразположение.
Периодът на преход от студено към топло време, активира депресиите и психичните заболявания. Не случайно пикови месеци за самоубийствата са април и май. Увеличават се и тревожните разстройства. Тялото е изморено, но обратно пропорционално, психическия тонус бавно започва да се повишава.
Причините за това са прости, появяват се първите слънчеви лъчи, повишават се температурите, възможността за повече движение на открито. Продължителността на деня, разлистването на дърветата, завърналите се птици, които са основни символи на динамиката и живота, са фактори, действащи положително върху емоционалното ни състояние.
За да не попадаме в лапите на пролетната умора е необходимо да се консумират повече плодове, пресни зеленчуци, да се ограничи месото, да оставяме по-дълго време на открито, около раззеленените дървета, възползвайки се от приятните слънчеви лъчи.
Този период е свързан и с очакването на лятото. То често идва с известна доза мързел. Мързелуването е заложено в човешките гени и е реакция на организма към физическа или психическа умора. Мързелът е алармата, която се включва, когато разписанието, според което тялото живее е нарушено.
Когато сме изпълнили всичките си задачи и са удовлетворени нуждите на организма, той преценява, че има нужда от почивка, за да възстанови енергийния си баланс. От друга страна, лятото е сезонът на отпуските. Горещите дни, следобедната мараня и повсеместно спокойствие са особено характерни за този сезон. Няма как обаче заобикалящата ни обстановка да не ни повлияе физически и психически.
При по-чувствителните натури, силните слънчеви лъчи и горещината могат да предизвикат дори депресия. Летните бури са предпоставка за появата на особени нервни възбуди. Установено е, че има ясно изразено съотношение между покачването на телесната температура и зачестяването на агресивните действия и изнасилванията.
Есента е не по-малко рисков сезон за по-чувствителните хора. Появата на меланхолия е продиктувана от промяната на климата-продължителни дъждове, заради които стоим в затворени пространства, листопадът като край на живота за премяната на дърветата, тежките мъгли. В късната есен ярките летни цветове са заменени от сивкави и тъмно кафяви.
Пренесени в градски условия, тези явления ги свързваме с нечистотиите по улиците, капещи покриви, неприятния мирис на влага. В допълнение, дните стават по-къси, за сметка на дългите нощи. Възможността да стоим навън и да се радваме на слънцето намалява.
Това може да се окаже първата стъпка към депресивните състояния и черногледството. През есента се засилва честотата на паническите кризи. Повишената влажност, в допълнение с намаляване на слънчевите лъчи, влияе върху болните от паническо разстройство.
Именно късната есен е сезонът, който може да ни превърне в доброволни затворници у дома. Тогава по-голяма част от хората изпитващи паническа криза решават да се лекуват, стоейки в къщи, изчаквайки симптомите да отминат от само себе си. Те не осъзнават обаче, че създават порочен кръг, който трудно може да бъде да прекъснат.
Необходимото в случая е точно обратното - стоене навън поне час, час и половина, дори на близко разстояние да дома. Важното е да са изложени на естествена светлина, факт, който облекчава симптомите значително.
Смяната на различни картини, които мозъкът възприема, влияе благоприятно на общия тонус и намалява опасността от депресия, като засилва същевременно и самочувствието. Есента е преходен период и затова съзнанието ни има нужда от малко повече време, за да се пренастрои от режим почивка в режим на работа. Тялото има нужда от повече сън и топли дрехи.
В този смисъл е добре да извлечем позитивите от есенната меланхолия и да я приемем повече като двигател на творчество, отколкото като тъга и депресия.
Когато и най-сивите мъгли се вдигат, настъпва зимата с безкрайна белота и студ. През този сезон, човешкият организъм изпитва недостиг на витамини, слънчева светлина и топлина. Това са едни от основните причини за депресии и летаргии.
Заради слънчевия глад, съпротивителните сили на организма намаляват, появяват се хроничната умора и отпадналост. Главният мозък не произвежда достатъчно мелатинин, който регулира биологичния ритъм на тялото и влияе на емоциите. Зимната депресия е наричана още и фотозависима депресия и в САЩ е включена в списъка с психически разстройства.
Високо в планината, по-близо до слънцето, на солариум или на екскурзия до топла страна, с чаша червено вино и приятели, близо до камината - това са начините за набавяне на това, което зимата ни взима.
Сезонните състояния не са физически болести, нито психични синдроми. С тях можем и трябва, ако се наложи да се борим. Важното е във всеки сезон да откриваме красивото, да умеем да се концентрираме върху него и да се отърсваме от негативните внушения.
