Пламен Орешарски - водач на листата на Коалиция за България във Варна и номиниран за премиер, представи в Плевен икономическата платформа на Коалиция за България. Председателят на предизборния щаб на партията Румен Петков отбеляза, че е много важна срещата на кметовете на плевенски общини с Орешарски, за да могат те да чуят от него какво означава икономическа и финансова стабилност: „Защото периодът 2005-2009 година беше период в който местните органи за самоуправление имаха максимална сигурност и бяха бюджетно най-добре обезпечени от 1989-та до сега. Период, в който в страната се осъществяваше регулярна финансова политика, която балансира всички системи и даде възможност за усещането за едно общо спокойствие и сигурност в общините и в страната", каза Румен Петков.
„В 2009-та година страната беше в достатъчно добра кондиция и не предполагаше, че формираната вън от страната икономическа криза ще окаже такива тежки последици, на какви то сме свидетели днес", каза Пламен Орешарски. Той припомни, че в началото на управлението на правителството на ГЕРБ, в страната е имало достатъчно фискални резерви и нисък правителствен дълг.
„Най-важното тогава беше, че имаше всички предпоставки да не се свива чак толкова стопанството на страната. За съжаление, благодарение на последователни грешки, кризата ни засегна много сериозно и в момента страната ни се намира в може би най-тежката ситуация в Европа, ако изключим някои страни от южната й периферия".
Орешарски обобщи общото негативно развитие като посочи, че през 2009 година, нивото на безработицата в България е било 6,5% - чувствително по-ниско от средноевропейското равнище за тогава от 7,2%.
„Днес нивото на безработицата у нас е 12,5 при 11,1 за Европа и това показва, че негативните стопански процеси са протекли по-динамично,отколкото в Европейския съюз.
Пламен Орешарски посочи няколко неотложни мерки, както и поредица от мерки в средносрочен план.
Според него, кардиналната промяна в климата за правене на бизнес е сред първите мерки, необходими за овладяването на положението в страната.
„Това включва, както изрядност от страна на държавата при разплащанията, така и отказ от административно-силовия натиск върху бизнеса. Пресичане на редица разраснали се контрабандни канали и разбиване на изкуствено създадените монополи в страната през последните няколко години".
Орешарски илюстрира в цифри ръста на контрабандата и посочи, че за 2012-та година, приходите от акциз от цигари са приблизително колкото за 2008-ма, но при около с 60% по-висока стойност на акциза. Той каза, че това би трябвало да означава приблизително двойно намаляване на консумацията, но от Министерството на здравеопазването отчитат намаляване с от 3 до 5%. „Мога да посоча още много такива примери, но тук най-ярко личи разширяването на сивия сектор", каза Орешарски и отбеляза вредата от популистко-пропагандното говорене, което внася несигурност и непредвидимост в икономическата обстановка.
В по-средносрочен план, Пламен Орешарски посочи, че трябва да се насърчават инвестициите, като на първо място той постави местните, чиято активност е спаднала значително в последните години. Важна стъпка също е и целенасоченото привличане на външни инвестиции в областта на производството, както и в други сфери.
Според Орешарски, на фона на общия спад на инвестиции в Европа, у нас има благоприятна обстановка за привличане на производствени инвестиции от Германия и други европейски страни, които с все по-голямо недоверие гледат на азиатските пазари и търсят „китайците в Европа".
Улесняването на достъпа на малки и средни фирми до кредитния ресурс е друга важна мярка, за която Орешарски препоръча по-активно използване на инструментариума на Банката за развитие. „В края на 2008-ма година, ние капитализирахме банката с половин милиард лева и до сега, тя си стои свръхкапитализирана, вместо да привлече и външни кредитни линии и така да влее още ликвидност в цялата икономическа с краен ефект, оказване на натиск върху лихвените нива в цялата икономическа система".
Бившият финансов министър сподели, че е необходима понататъшна децентрализация за кметовете на общини, която да се прилага не само като прехвърляне на ресурси, но и на дейности така, че повечето публични услуги да бъдат по-близо до хората, предвид това, че местните власти много по-лесно се адаптират към потребностите на хората, отколкото централната власт.
„Също така, ние гледаме на селското стопанство като на източник за бързо решаване на проблемите със заетостта, особено за хората с ниска квалификация".
Пламен Орешарски каза, че е необходим цялостен преглед на администрацията с единствена цел - по-бързи и по-евтини административни услуги. Той посочи, че е необходимо също прекратяване на практиката, недостигът на бюджетни от данъци да се запълва със самоцелни планове за изпълнение на неданъчни приходи - глоби и санкции.
Като друг важен проблем, Орешарски отбеляза и този с младежката безработица, по отношение на който трябва да се осъществи връзката между завършващите млади хора и бизнеса. „Тогава ще можем поне да смекчим проблемас младежката безработица, която у нас достига размерите на тази в Испания и Гърия.
Румен Овчаров, който също беше гост на срещата коментира темата за намаленото потребление на ел. енергия в страната и това, какво ще стане, ако има и АЕЦ"Белене".
„Ние вече имаме мощности, равняващи се на първия блок в АЕЦ"Белене", само че тези можности са фотоволтаици". Овчаров обясни, че разликата е в цената, която е десет пъти по-висока. „Вместо сега да имаме работещ Първи реактор в Белене, ние имаме 1000 мегавата фотоволтаични централи и ако добавим и вятърните, те стават 1500 мгвт."
Той припомни, че по Националния план за действие за възобновяемите енергийни източници, през 2020-та г. в България би трябвало да има 300 мегавата фотоволтаици, а още през 2012-та те са 900.
Тук Овчаров обясни, че фотоволтаиците могат да работят около 1300 часа в годината, която съдържа 8760 часа, така че те не са алтернатива на „Белене" и необходимостта от базова мощност за България продължава да съществува.
