Изложба показваща народните обичаи, свързани със светлите коледни дни, предавани от поколения на поколения и останали живи и до днес представиха в навечерието на празниците в Регионалния исторически музей.
„Празничната трапеза с писани хлябове, украсата на облеклото, сурвачките, песенното народно творчество носят посланието на християнството и на вярата в доброто", каза Нели Дакова - и.д. директор на РИМ Плевен при откриването на изложбата „Живата традиция".
Тя обясни, че съхраняването на обичаите е съхраняване на националното ни съзнание и родолюбие. Запазването, обогатяването и популяризирането на българските традиции са всъщност целта на проекта на Професионалната гимназия по ресторантьорство, тъговия и обслужване под наименованието „Българи, посланици на фолклорно богатство", в който музеят е партньор.
Заедно със Соня Кинова - завеждащ отдел „Етнография" в музея, ученици от гимназията под ръководството на преподавателката си г-жа Нонка Найденова омесиха обредните хлябове, които са в изложбата и ще обогатят в последствие фонда на музея. Нели Дакова уточни, че дело на учениците са и „игнажденската" и „бъднивечерската" трапеза.
В изложбата са включени и богатите на символика сурвачки, които са изработени от ученици от началния курс на Гимназията с преподаване на чужди езици.
Децата от детска градина „Щурче" изпълниха за гостите коледни песни.
Соня Кинова, която заедно с уредниците от отдел „Етнография" подредиха изложбата, представи „Живата традиция".
„Това е една изложба, която показва традицията,не само такава, каквато е била в онези времена,но и такава, каквато се е запазила до днес. Всъщност, мотото на нашата изложба е „Хлябът в нашата обредност"- хлябът, който всеки от нас познава, но и това е хлябът който фолклорният българин, преди да го вземе си измива ръцете, покланя му се и го целува. Тук ние сме показали хлябове, характерни за обредните трапези около Рождество Христово - от Игнажден през Бъдни вечер и Сурваки".
Соня Кинова изрази благодарността си към учениците от Професионалната гимназия, които под ръководството на г-жа Нонка Найденова, „така си вложиха душата, че този хляб оживя".
„Радостно е, че в този хляб, освен житеното зърно, което е покълнало и е дало своя плод, ние виждаме и ласката на онази женска ръка, която е могла да сътвори такъв хляб, който е произведение на изкуството. Тук виждаме и можем да усетим бащината молитва „Отче наш" и нашето родно огнище".
