- Г-н Попов, как стана така, че позирахте на толкова художници.
„Ако трябва да потърся някакъв корен в тая работа, то може би, нещата започват през 1989 година, когато тук в Плевен имаше международен пленер", започна председателят на Клуба на дейците на културата в Плевен, Никола Попов, който на 2 август отпразнува 83-ти рожден денс с изложба от 15 портрета, за които е позирал самият той.
„В този пленер участваше една чешка художничка, Карла Монхартова. Тя ми каза: „Никола, ти си един много хубав модел". Тогава тя ме попита дали съм съгласен да й позирам за един портрет.
Това за мен не беше първия път в който позирам, но някак си думите й: „Вие сте много добър модел" говорят, че мен са ме харесвали като модел.
Изложбата ми сега е състои от работи на 10 художници, Започваме от Светлин Русев, който има четири портрета в изложбата ми. Трябва да кажа, че Светлин ме е рисувал много пъти и единият от портретите - с червената риза е и у него. Така е защото един ден той каза: „Ще направя два портрета - единият за теб и единият за мен. Едновременно и в еднакъв формат. Ти си избираш, кой да бъде за теб и другия остава за мен". Аз си бях харесал една червена риза, която си я имах от Македония, където имам много роднини".
- Разкажете повече за това.
„В Скопие имам около 30 братовчеди. Дядо ми е известен Дебърски иконописец. В неговите записки, които си е водил през годините пише, че него го е довел в България Данаил Несторов. Вие знаете, че в България са три големите школи по живопис - Самоковската, която е водеща, Дебърската, която си е българска, макар и да е в Македония и Тревненската школа. Както знаем, за Самоковската школа, водеща фигура е Захарий Зограф, за Дебърската е Данаил Несторов.
Той довежда дядо ми, като по - млад и първо рисуват църкви във Видинско, после отиват и работят в Свищов и след това идват в Плевен.
Данаил Несторов е завършил иконопис в Италия и той сключва договор с църквата „Света Троица" в Плевен, за да бъдат изрисувани иконите и сводовете й с нужните сюжети".
Кольо Попов разказва за това, как всъщност тогава - през 1905 година, всички икони в иконостаса на църквата са били изписани от дядо му, Никола Попов.
Тук рожденикът и шеф на Клуба на културните дейци в Плевен се отклони малко, за да разкаже, как му е дадено името, тъй като на 2 август и до скоро се празнуваше Илинден и по тази логика тогава е трябвало да бъде кръстен Илия, особено и по думите на акушерката тогава, но дядо му, Никола Попов казал: „Момчето да се казва Никола".
- Кога дойдохте всъщност в Плевен.
По - късно 1946 година, дядо ми идва в Плевен да прави стенописите в църквата „Света Троица", задно с баща ми, а и аз вече вземах участие донякъде. И този път договорът за изпълнението беше сключен от друг човек - Илия Пешев, тъй като дядо ми нямаше висше образование.
На времето в Плевен имаше един поп Ташев - голям тарикат, табладжия, покерджия и този, Илия Пешев с поп Ташев си играят картите, а дядо ми прави стенописите. Баща ми беше много голям рисувач. Дядо ми беше майстор на боите и познаваше светиите, а баща ми беше по - голям майстор на рисунката. Пешев само минаваше да каже коя композиция, къде да бъде и да нахвърля контурите, а баща ми после рисуваше всичко и дядо ми правеше боите - правеше ги така, че никой не може после да ги развали.
- Разкажете, какво стана с двойния портрет от Светлин Русев
Именно тук явно е връзката ми с живописта . Харесваха ме като модел. Светлин ме е рисувал много пъти - в тази изложба са четири от портретите му. Тогава, когато той нарисува двойния портрет с червената риза, аз си избрах този, който повече ми хареса, а Светлин каза: „Сбърка, другият е по - хубав ама както и да е ...".
Докато разговаряхме на фона на прекрасно изпълнение на рояла в клуба на културните дейци, при нас дойде съвсем за крато д-р Румен Стойчев - психиатър и приятел на рожденика, да донесе бутилка вино за здраве.
- В изложбата има три портрета от Юри Буков.
„Трябва да отбележа, че Юри Буков преди това ми беше правил портрет за една Международна младежка изложба в София и този портрет, заедно с един дамски портрет, осигуриха на Юри извънредната награда на изложбата - наградата на ЦК на Комсомола. Това се случи през 1981 година, а този портрет тогава отиде в Софийската художествена галерия.
- Светлин Русев Ви е рисувал в свои композиции.
„В композицията му „Втори юни", пресъздаваща воя на сирените в 12:00 часа в деня на Ботев, има един велосипедист, който е слязъл за да отдаде почит. Аз съм човека с велосипеда там.
Аз съм и една от водещите фигури в „Самуиловите воини", пак на Светлин Русев.
Греди Асса също ме е рисувал. Портретът включен в тази изложба е всъщност един ескиз.
Светлин беше довел първия си випуск на пленер в Плевен. Един ден той беше затворил учениците си в една стая в Учителския и ме кордиса в един ъгъл и каза: "Тука, до обяд ще рисувате Кольо Попов". От този сеанс имам два портрета - единият е на проф. Ивайло Мирчев, който тогава завършваше при Светлин, а другия е на Васко Струмски. Та, когато завършваха този сеанс тогава, изненадващо се появи Греди Асса и каза, че иска и той да ме нарисува. Някой се смили и му даде един картон, на който за не повече от 15 минути той нахвърли този всъщност ескиз, защото за мен това не е Греди Асса в смисъла на портрета.
Любо Левчев, с когото сме много близки приятели ме рисува винаги когато му отида на гости, той взема един лист и с молив започва да ме рисува. Имам най - малко десетина работи от него.
Когато катастрофирах 1989 година с Николай Янакиев - художника, Греди ми дойде на гости а аз бях с един метален корсет след катастрофата. Тогава той каза: „Е, колко си интересен с този корсет. Я стани прав, да те нарисувам".
Имам го в къщи това нещо, каза Кольо Попов.........."
