16 октомври - 1846 година се смята за рожденния ден на науката Анестезиология. Тогава в Масачузетската Главна болница в Бостън е направена първата демонстрация на анестезия /обезболяване/ с етер от английския учен Уйлям Мортън.
Д-р Йорданка Матеева, анестезиолог - реаниматор в Очен център - "Окулус" в Плевен, разказа повече за професията на анестезиолога.
"Ние често питаме пациентите си на операционната маса, знаят ли какво е анестезиолог и повечето от тях казват, че не знаят. За това смятам, че е нужно да се обясни, какво е всъщност анестезиологът", каза д-р Матеева, която има 20 - годишна практика във Военна болница - Плевен и уточни, че науката се казва "Анестезиология и реанимация", но днес ще говорим за работата на анестезиолозите, тъй като 16 октомври е техния професионален празник.
"Това е лекар, който се грижи за пациентите, на които предстои операция или болезнена манипулация. Този лекар е много важен, защото той се среща с пациента преди насрочената операция или манипулация, разговаря с него, преценява до колко е възможно да се състои дадената операция и какво трябва да се направи, за да протече лечението успешно.
Анестезиологът е не само многопрофилен специалист с познания в областта на вътрешните болести, кардиология, неврология, ендокринология. Той в същото време се проявява и като психолог. Обикновено, пациентът е притеснен и то доста, поради предстоящата операция и ние сме хората, които обясняваме, успокояваме, отговаряме на всякакви въпроси. Всеки пациент иска да знае, на какво ще бъде подложен и тук е важен човекът, който компетентно да му обясни, какво предстои".
Д-р Матеева поясни, че до тук казаното се отнася до първия етап от работата на анестезиолога с пациента, който включва също и даване на оценка за евентуален риск по време на операцията, както и определяне на вида обезболяване, което да се използва в конкретния случай.
После идва денят на операцията, когато анестезиологът е до пациента през цялото време на оперативната намеса. "Седим буквално до главата на болния, следим жизнените му функции - кръвно налягане, температура, дишане, рефлекси, артериално налягане и ако евентуално има някакви усложнения ги коригираме".
Д-р Матеева разказа, че много пъти, при обща упойка се налага да се изключат дишането и рефлексите на пациента. В тези случаи дишането се контролира със апаратура и се изключват рефлексите и мускулния тонус на пациента, за да може да се оперира нормално.
"В това време ние сме неотлъчно до него. Всеки миг вниманието ти е насочено към този човек, защото животът му е в твоите ръце", каза д-р Матеева. Тя сподели, че анестезиологът трябва да може много неща - "Понеже работим с много апаратури, трябва да сме технически грамотни. Трябва да разполагаме с умения за прилагане на мануални техники като интубация и много други". Анестезиологът определя дозите на обезболяващите средства, които са индивидуални за всеки пациент.
На болния трябва да му е абсолютно комфортно и психически и физически по време на операцията, която в един момент приключва за хирурзите, но за нас работата продължава докато пациентът се събуди, а и след това - в следоперативния период, когато пациентът лежи в "Реанимация" и наред с възстановителния процес се назначава лечение на основното заболяване, както и лечение, свързано с налагащите се възстановителни и общоукрепващи медикаменти.
"Колегите от всички други специалности се отнасят с огромно уважение към анестезиолога, който освен да е отговорен и компетентен, трябва да е съпричастен, да има голямо сърце. В тази специалност няма слава и някак си за всичките ми колеги, тези неща са на заден план. Да не прозвучи самохвално, но анестезиолозите са едни от най - интелигентните лекари".
Д-р Матеева сподели, че в последните години няма много млади хора, които да искат да учат анестезиология. "Работата е много тежка и трябва да обичаш хората, да си отдаден изцяло и да не разполагаш с времето си - това са непрекъснати нощни дежурства. Няма нищо, което да се сравни с това, да видиш страдащ човек и след това да го изпратиш усмихнат и здрав"!
