За осма поредна година се отбеляза Световния бъбречен ден, който преминава под егидата на Международната федерация на бъбречните фондации /IFKF/, Българска бъбречна асоциация и Българското нефрологично дружество.
По този повод на 14 март в МБАЛ „Св.Панталеймон"-Плевен, се проведе пресконференция, която даде началникът на отделението по „Нефрология и диализно лечение" д-р Цветелина Ефтимова. На нея присъстваха още д-р Иванка Нинова, нефролог с над 25 годишен опит и най-младото попълнение на екипа, отличникът на випуск 2012 г. на МУ-Плевен д-р Цветомира Цвятковска.
„Световният бъбречен ден се отбелязва, за да се насочи вниманието на обществото, да се повиши здравната му култура и да се акцентира върху проблемите и бъбречните заболявания. Мотото на тазгодишния Световен бъбречен ден е „Остри и хронични бъбречни заболявания ".
Не случайно на едно от заседанията на Европейския парламент, е разгледан проблемът с бъбречните заболявания, като тихата епидемия на Европа. Тиха, защото тези заболявания протичат без симптоми. Ние вече разполагаме с модерна апаратура и възможности за диагностика, но когато заболяванията се откриват в късен етап, не можем да сме ефективни, бъбречната функция е нарушена и се налага преминаването към хемодиализно лечение", каза д-р Ефтимова.
По статистически данни, над 10% от населението в Европа има някаква степен на хронично бъбречно заболяване. Процентът обаче е по-висок, а причината е, че няма мислене в тази посока. Пациентите нямат здравната култура, за да провеждат профилактика, лекарите пък нямат клиничното мислене, за да правят диагностични изследвания и скрининг.
За това над 250 000 пациенти в Европа провеждат хемодиализно лечение, защото, когато бъбречните заболявания не са открити навреме, те водят до загуба на бъбречната функция.
У нас по данни на Българската бъбречна асоциация, над половин милион души имат намалена или нарушена бъбречна функция.
„Прави впечатление, че българинът се е научил и проследява нивото на холестерола си, но не знае, какво е креатининът, който е показател за бъбречната функция. Хората не са наясно, с какво се занимава нефрологът. Представата им за болни бъбреци е само болката в кръста.
Бъбречно каменната болест, е едно заболяване, което дава признаци, но има други заболявания, които опустошават бъбреците и причиняват ранно инвалидизиране, както и загуба на работоспособност на 25 -45 годишна възраст", допълни д-р Ефтимова.
Добре е, българинът да знае, че ако има високо кръвно, трябва да се прегледа и от нефролог. Високото кръвно, след 5-10 години води до увреждане на бъбречната функция. Българинът, гледайки рекламите по телевизията - особено тези, които са за простатата жлеза и нощното ставане, не се замислят, че причина за това може да са и бъбреците.
„Добре е, да се повиши вниманието на пациентите, но и на личните лекари относно откриването и уточняването на бъбречните заболявания. Тук в МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен ", вече трета година сме създали добра традиция в това отношение. Диспансеризираме пациентите си, като те се наблюдават в Диагностично консултативни блок.
Всички, които са били хоспитализирани знаят, че когато се изпишат подлежат на проследяване и на контролни прегледи.
От тази година стартирахме и с отделение по диализно лечение. Целта е да предложим високо ниво на медицинска дейност, което е съобразено с последните стандарти. Центърът е с 12 поста, което е голям капацитет и се работи на три смени. Процедурите се покриват от здравната каса, пациентите не плащат нищо, а паратурата е на високо ниво.
Всички знаем, че в Плевен водата е твърда, но това най-добре го знаят пациентите ни. Високите нива на калций, са основният риск за тях. Те са и най-честата причина за смъртност сред диализно болните. За това и апаратурата и системата за водоподготовка са с висок капацитет, а водата е добре омекотена.
Техниката за диализните процедури е с широки параметри и възможности за индивидуално профилиране, за да протича бавно и комфортно за пациента, но и да се постига максимален ефект на очистване на кръвта. Диализаторите или т.нар. изкуствен бъбрек също са прецизирани добре, като тук не се прави икономия, защото най-важно е постигането на максимално прочистване на кръвта на пациентите", обясни нефрологът.
Д-р Ефтимова даде и няколко насоки, които е добре да спазваме, като на първо място препоръча да не консумираме сол, тъй като тя е една от причините за увреждане на бъбреците. „Солта е основна причина за увреждане на бъбреците. Ние изписваме медикаменти, за да лекуваме хипертония, но забравяме да напомним, че трябва да се спре приемът на сол.
Показателен е случаят с японец, който е бил с високи стойности на кръвното налягане - 200 на 120. Той консумирал само ориз, при пълно изключване на солта, след което постигнал артериални стойности от 120 на 80", каза д-р Ефтимова.
Дори и в хляба, който се продава има сол, която е в големи количества. Хранително вкусовата индустрия е противник на здравето, но това трябва да бъде приоритет и държана политика. „ Хората трябва да се научат да пият достатъчно течности. Приемайки по една чаша вода - измъчваме бъбрека и го натоварваме. Много по-лесно ще им е, ако ние осигурим вода, за да може бъбреците да отделят урина в рамките на литър, литър и половина за денонощие.
„Нормалният прием на вода е от 1-1,5 литра, а за хората с проблеми, количеството на течностите да е и над два литра", обясни специалистът.
Д-р Ефтимова развенча и митът, че приема на много вода товари сърцето. „Сърцето се товари от солта, която съдържа водата в организма. Научавайки се да не ядем солено и да пием вода, няма да имаме и повишено кръвно налягане", обясни нефрологът.
На бъбреците пречи и прекомерния прием на белтъци. „Не е добре за вечеря да се консумират - 10 кебапчета, които да са основно меню. Не съм привърженик на вегетарианството, особено в детска възраст, но когато организмът е зрял, може да се намали приема на белтъци и да не се прекалява с месото. А ако българите правят поне тези три неща, те по-малко ще се срещат с нас", завърши д-р Цветелина Ефтимова.
