Институтът по етнология и фолклористика с Етногафски музей при БАН гостува в Перник с изложбата "Четири локални бедствия в България".
В основата й е научен проект на екип етнолози с ръководител доц. д-р Еля Цанева. Обект на изследването са земетресението в Перник през 2012 г., наводнението и свлачището в село Аспарухово през 2014 г. шапът в Странджа 2011 г. и експлозията в село Хитрино 2016 г.
Екипът, разделен на две теренни групи е осъществил общо 179 дни теренни командировки за четирите дестинации.
Потвърдиха присъдите на машинистите по делото „Хитрино“
За Перник и района, проучването е продължило 40 дни, през които са събрани много архивен материал - главно разкази за случилото се, снимкови и видео-данни. Документирали са годишните курбани за бедствието в Перник, квартал "Бела вода" и село Дивотино. Регистрирани са засегнати/разрушени/ и възстановени обекти и детайли в Перник и Радомир и в селата Дивотино, Мещица, Витановци и Ярджиловци. Попълнени и предадени за социологичен анализ са 50 бр. анкети по темата.
В хода на изследването е проследена цялата скала на бедствието - от факторите и нишите на уязвимост и риск, през хода на разгръщане на бедствието и реакцията на населението, до неговото преодоляване и нормализиране на живота.
Иновативната идея на проекта е, че промените в качеството на живота са индикатор за ефекта на бедствието, а моделите за тяхното отреагиране във всекидневната култура са същностна част от механизмите за оцеляване на населението.
Изложбата ще бъде представена в 16 часа в Регионалния исторически музей.
В основата й е научен проект на екип етнолози с ръководител доц. д-р Еля Цанева. Обект на изследването са земетресението в Перник през 2012 г., наводнението и свлачището в село Аспарухово през 2014 г. шапът в Странджа 2011 г. и експлозията в село Хитрино 2016 г.
Екипът, разделен на две теренни групи е осъществил общо 179 дни теренни командировки за четирите дестинации.
Потвърдиха присъдите на машинистите по делото „Хитрино“
За Перник и района, проучването е продължило 40 дни, през които са събрани много архивен материал - главно разкази за случилото се, снимкови и видео-данни. Документирали са годишните курбани за бедствието в Перник, квартал "Бела вода" и село Дивотино. Регистрирани са засегнати/разрушени/ и възстановени обекти и детайли в Перник и Радомир и в селата Дивотино, Мещица, Витановци и Ярджиловци. Попълнени и предадени за социологичен анализ са 50 бр. анкети по темата.
В хода на изследването е проследена цялата скала на бедствието - от факторите и нишите на уязвимост и риск, през хода на разгръщане на бедствието и реакцията на населението, до неговото преодоляване и нормализиране на живота.
Иновативната идея на проекта е, че промените в качеството на живота са индикатор за ефекта на бедствието, а моделите за тяхното отреагиране във всекидневната култура са същностна част от механизмите за оцеляване на населението.
Изложбата ще бъде представена в 16 часа в Регионалния исторически музей.
