Под средновековната църква край кирковското село Добромирци, датирана към 13-14 век, разкрита през 60-те години на миналия век, екипът на проф. Николай Овчаров разкри втора църква от 9-10 век при продължилите близо 12 дни разкопки.
„Тази трикорабна църква е от един много характерен тип „скъсени базилики” – преходна форма между класическата базилика от ранно християнския период и класическата византийска средновековна църква. Тя се оказа без притвор, дълга около 9 и широка 11 метра”, описа разкритото проф. Николай Овчаров и направи аналогия с църквата „Свети Йоан Предтеча” в кърджалийския квартал „Веселчане”.
Край базиликата са разкрити и три гроба, два от които детски, прецизно оформени във формата на саркофаг с капак. Третия гроб е на възрастен човек, който явно е бил на почитано за времето си лице, тъй като е разположен в специална ниша, изградена по-късно до новата църква от 13-14 век. Вероятно става дума за ктитора, или дарителя на църквата, предположи проф. Овчаров.
По думите му при разкопките археолозите не са се натъкнали на особено интересни находки, но в околността все пак са намерени предмети, които се намират в частна колекция в Златоград. „Става дума за златни и сребърни монети, едната от които е от началото на 13 век и се свързва с живота на по-късната църква от времето на император Йоан Ватаций. Но има и две сребърни монети на цар Иван Александър, както и едно оловно кръстче, свързано с битуването на тази и останалите 5 църкви в района”, каза проф. Овчаров.
Тези факти, както и разкритото преди години монетно съкровище от 135 монети на Цар Иван Шишман, намиращото се сега в експозицията на регионалния музей в Кърджали, му дават основание да не се отказва от хипотезата си, че може би тук, между Бенковски и Добромирци, е изкарал последните си дни патриарх Евтимий.
В заключение професор Овчаров обобщи, че за 40 години изследвания в Източните Родопи и разкрити може би 20 църкви буквално оборват хипотезата, която често се е налагала главно по пропагандни причини, че това е бил предимно мюсюлмански край от памтивека. „Напротив. Само преди 6-700 години това е бил един от най-христинските краища на Балканския полуостров”, категоричен бе проф. Овчаров.
„Тази трикорабна църква е от един много характерен тип „скъсени базилики” – преходна форма между класическата базилика от ранно християнския период и класическата византийска средновековна църква. Тя се оказа без притвор, дълга около 9 и широка 11 метра”, описа разкритото проф. Николай Овчаров и направи аналогия с църквата „Свети Йоан Предтеча” в кърджалийския квартал „Веселчане”.
Край базиликата са разкрити и три гроба, два от които детски, прецизно оформени във формата на саркофаг с капак. Третия гроб е на възрастен човек, който явно е бил на почитано за времето си лице, тъй като е разположен в специална ниша, изградена по-късно до новата църква от 13-14 век. Вероятно става дума за ктитора, или дарителя на църквата, предположи проф. Овчаров.
По думите му при разкопките археолозите не са се натъкнали на особено интересни находки, но в околността все пак са намерени предмети, които се намират в частна колекция в Златоград. „Става дума за златни и сребърни монети, едната от които е от началото на 13 век и се свързва с живота на по-късната църква от времето на император Йоан Ватаций. Но има и две сребърни монети на цар Иван Александър, както и едно оловно кръстче, свързано с битуването на тази и останалите 5 църкви в района”, каза проф. Овчаров.
Тези факти, както и разкритото преди години монетно съкровище от 135 монети на Цар Иван Шишман, намиращото се сега в експозицията на регионалния музей в Кърджали, му дават основание да не се отказва от хипотезата си, че може би тук, между Бенковски и Добромирци, е изкарал последните си дни патриарх Евтимий.
В заключение професор Овчаров обобщи, че за 40 години изследвания в Източните Родопи и разкрити може би 20 църкви буквално оборват хипотезата, която често се е налагала главно по пропагандни причини, че това е бил предимно мюсюлмански край от памтивека. „Напротив. Само преди 6-700 години това е бил един от най-христинските краища на Балканския полуостров”, категоричен бе проф. Овчаров.
