Туристи от ТД "Осогово" гр. Кюстендил из красотите на Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина
Красиви и впечатляващи места из някои от страните на бивша Югославия плениха вниманието на кюстендилски туристи от ТД „Осогово" гр. Кюстендил в продължение на четири дни. Градовете Ниш, Чачак, Ужице и Лесковац, манастирът Жича, както и селцето Мокра гора с местната теснолинейка - Шарганска осмица, и етно селото Дървенград на Емир Костурица в Сърбия; Вишеград в Босна и Херцеговина с моста на Дрина и „Андричград" или „Каменград", изграден пак от Костурица в чест на най-значимия писател на бивша Югославия Иво Андрич, малка частица от предлагащия уникални красоти парк Дурмитор с Черно езеро и Змийско езеро, град Жабляк и моста на Тара в Черна гора предизвикаха вълнение и станаха обект за създаването на богат снимков материал и незабравими спомени.
"Автобусът с 30 туристи тръгна от Кюстендил и премина през ГКПП Олтоманци, Босилеград, Власинско езеро и Сурдулица, за да се стигне до първата спирка за деня в град Нищ, където бе отделено достатъчно време за обяд и разглеждането на местни забележителности, сред които най-голямата е Нишката крепост. Тя е обект е на културното световно наследство на ЮНЕСКО и е сред най-големите и най-добре запазените крепости в централната част на Балканите. Разположена е на десния бряг на река Нишава върху нисък хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Крепостта е с османски произход от началото на 18-и век (1719-1723).
Изградена е върху останки от укрепления - древноримски, византийски и средновековни, се простира върху площ от 22 хектара. В крепостта има метеорологична станция, която осигурява данни за синоптични прогнози за града. В нея се провежда Нишкият кинофестивал от 1966 година. Иначе градът има население 213 075 жители и е разположен на река Нишава. До 1878 г. сърбите имат Ниш за български град. В античността градът се нарича Найсус. Той е роден град на Константин Велики. Посетена бе и Челе кула (Кулата от черепи), която е уникален паметник, издигнат от черепите на падналите въстаници в битката за Чегар. В тази битка загиват около 3000 въстаници и двойно повече еничари, за да напомня какво се случва с онези, тръгнали срещу новата османска власт. Кулата е изградена от общо 952 черепа. С течение на времето кулата е занемарена и повечето от черепите изчезват или са повредени.
След това предстоеше изминаването на още една немалка дистанция до град Чачак с междинна спирка до манастира Жича в близост до град Кралево. Основан е в началото на 13-и век от великия жупан Стефан Първовенчани и е седалище на първия сръбски архиепископ Сава и неговите наследници до средата на века. През Средновековието е традиционно място за коронация на сръбските владетели. Манастирът е 800-годишна обител с катедрална църква в наситеночервено. Той е претърпял значителни разрушения по време на османската власт, но все още в църквата могат да се видят стенописи от 14-и век, които в момента се реставрират. В този манастир е извършена коронацията на Стефан II Неманич през 1217 г. като крал на Рашка. Коронясването е извършено от първия глава на самостоятелната сръбска църква и брат на краля - свети Сава. За много сърби свети Сава е най-важният сръбски светец и неговото име носи белградската катедрала - най-голямата на Балканите. Манастирският комплекс има доста просторен двор с десетки пейки за почивка и припичане на слънце.
Самият град Чачак не предложи нищо кой знае какво като забележителност, но пък за сметка на това пък настроението в първата вечер от екскурзията бе приповдигнато със забавни истории и традиционните песни и хора под съпровода на водача на групата Любомир Младенов и неговата китара. На мястото на днешен Чачак е съществувало средновековното селище Градац. Населението на града днес е около 70 000 души. Той се намира в област Шумадия, известна като „Сърцето на Сърбия". Областта е известна с шумадийския рокендрол, възпят и в песента „Чачак" на легендарната фолк певица Лепа Брена (б.а. истинско име Фахрета Яхич), и шумадийския чай, представляващ греяна ракия с карамелизирана захар. В центъра на града има музей с малка историческа и етнографска сбирка, както и 800-годишна църква - „Свето Възнесение". По централната пешеходна улица са разположени магазини и кафенета.
Вторият ден от пътешествието предложи преминаването на три граници на бивши югославски страни с учудването на някои граничари и митничари на малко популярен босненски ГКПП край селцето Устибар, както и множество емоции с видяното в сръбското селце Мокра гора и босненския град Вишеград. Денят започна с кратък преход от Чачак до Мокра гора, където само двама души от цялата група не се повозиха на местната популярна теснолинейка (б.а. 76 см между релсите) Шарганска осмица, обикаляща в продължение на два часа и половина и предлагаща редица спирки, на които се почива, за да могат да бъдат направени достатъчно снимки на разкриващите се красиви пейзажи. Тя е част от реконструиран участък от бившата железопътна линия Ужице - Вишеград - Сараево в Западна Сърбия и Република Сръбска. По трасето на музейно-туристическа атракция, билетът за която струва 600 динара (б.а. около 10 лева) се движи влакът "Носталгия". Разстоянието по трасето е малко над 15 км с преодоляване на разлика във височина от 300 м със среден наклон от 18 градуса и 22 тунела с обща дължина над 5 км, 10 моста и няколко малки гари. Нарича се Шарганска осмица, тъй като трасето се извива почти под формата на осмица между склоновете на планините Златибор, Тара и Златар в областта Стари Влах с височина от 1627 m и изглед към каньона на река Увац, известен като едно от най-устойчивите местообитания на белоглавия лешояд.
Останалите двама разгледаха по-внимателно и обстойно селцето и разположеното на хълма Мечавник етно село Дървенград на Емир Костурица, за което по-голямата група имаше далеч по-малко време и в същото време отчасти бе възпрепятствана от излял се междувременно проливен дъжд. Въпреки това някои успяха да се видят и снимат със самия Емир Костурица, който бе на мястото заради провеждането на фестивал на руската музика. Идеята на Емир Костурица за Дървенград идва по време на снимките на филма му „Животът е чудо", когато той наблюдава хълма Мечавник от гара Голубич на Шарганската осмица и решава да създаде реално място, на което може да се живее. Улиците и площадите в Дървенград носят имената на популярни личности или близки приятели на Костурица (ул. „Иво Андрич", площад „Никола Тесла", ул. „Брус Лий", ул. „Новак Джокович", площад „Диего Армандо Марадона" и др.). Сред дървените къщи има ресторант, сладкарница, кинозала и сувернирни магазини. В центъра на селото е църквата „Свети Сава" с островърх дървен покрив. Самите къщички са стари влашки бараки, събрани от екипа на Костурица от различни части на страната, транспортирани в специални клетки и реставрирани на здрави каменни основи.
От Мокра гора предстоеше нов кратък преход около 30 км до Вишеград в Босна и Херцеговина, където всички видяха и се снимаха на моста на Дрина от едноименната книга на най-известния писател на бивша Югославия Иво Андрич. В негова чест режисьорът Емич Костурица е изградил „Андричград" или известен още като „Каменград". По улиците на Каменния град се виждат златарско ателие, книжарница, картинна галерия, киносалон (с прожекции на международни и сръбски филми), сувенирен магазин, кебапчийница (или чевабджийница), пицария, пекарна и сладкарница.
Населението на самият град Вишеград е около 22 000 души. Той е разположен по поречието на река Дрина и е световно известен поради книгата „Мостът на Дрина", която е написана от нобеловия лауреат Иво Андрич. Този мост (180 м дълъг с 11 свода) е построен през 1571 г. от османски везир - Мехмед Паша Соколович. Роден в християнско семейство в градче по поречието на Дрина през 1506 г, той приема исляма и се издига до позицията Велик везир. Твърди се, че като такъв построява една църква в памет на майка си, и една джамия в памет на баща си. В световната история той остава с идеята за изкопаването на Суецкия канал. Мостът носи неговото име и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. Мостът се свърза също и с много злощастна история. По време войната в Босна на моста са убити хиляди хора и са били изхвърляни в реката. Мостът свързва заселилите двата противоположни бряга мюсюлманска и християнска общности, а после, с овладяването на земите от Австро-Унгария - два противопоставящи се свята - източния и западния. Днес Вишеград, в който в продължение на векове съжителстват две трети мюсюлмани и една трета християни, е в етнически и религиозно прочистената Република Сръбска, източна Босна. През 1992 г. местна паравоенна групировка, вдъхновена от идеологията на Радован Караджич, убива и прогонва от тук около 14 000 босненци. Много от тях са докарвани нощем с камиони до моста, от където застреляни, пребити, или нарязани с ножове, са хвърляни в зелените води на Дрина през парапетите на моста на Мехмед Паша.
Последва пътуване по предлагащата внушителни гледки долина на река Лим и достигане до въпросния ГКПП край селцето Устибар, където след около 15 минути чудене местните граничари и митничари, помещаващи се в нещо като фургони или бараки звъннаха няколко телефона и отказаха да пропуснат автобуса, препращайки го на съседен ГКПП само на около 8 км, но удължил с около поне 50 км пътя до град Жабляк (б.а. население около 2000 души) в Черна гора с преминаване пак през сръбска територия за кратко и на нов ГКПП край село Ябука. По време на пътуването се изля проливен дъжд, който не спря почти до обяд на следващия ден. Точно заради лошите метеорологични прогнози и предупреждението на местните хора от Жабляк, че никой не тръгва при такива условия високо в планината, пропадна изкачването на най-високия връх на Черна гора Боботов Кук (2523 м.н.в.) в парка изключително красивия парк Дурмитор, входът за който е 3 евро. Площта на парка е над 390 квадратни км и в него са разположени 18 ледникови езера. Той е признат от ЮНЕСКО за световно наследство през 1980 г. За сметка на пропуснатия връх след спирането на дъжда бяха посетени Черното езеро и Змийското езеро и отделено време за обяд в Жабляк. Част от парка Дурмитор е каньонът на река Тара - вторият по големина в света, след Гранд Каньон на река Колорадо в САЩ и под защита на ЮНЕСКО от 1977 г. Любопитен факт е, че водата на Тара може да се ползва за пиене, без да е необходимо да преминава през специални пречиствателни системи. Реката е известна и с едно от най-трудните рафтинг трасета в Европа. Групата се полюбува на каньона от прочутия Джурджев мост, свързващ двете страни на каньона. Височината му е 150 метра и е известен е с това, че е един от най-високите автомобилни мостове в Европа. Някои хора от групата се възползваха от местна атракция да се пуснат по въже от единия до другия край на каньона успоредно на моста. До вечерта автобусът стигна и до град Ужице, където бе последната нощувка преди завръщането към България. Нямаше време за разглеждане на забележителности, сред които средновековна крепост, но на сутринта някои от групата посетиха неделна литургия в църквата Свети Марко, намираща се в близост до хостела, в който работеха млади хора с най-различни националности - Австралия, Испания, Нова Зеландия и Канада, направлявани умело от сръбска девойка, отделила повече от два часа, за да препише дословно всички данни от личните карти на всички и учудвайки се, че в тях има подробности като бащино име, ръст и дори цвят на очите. Направи впечатление, че по време на неделната литургия в църквата Свети Марко, съвпаднала и с празника на Света Марина, всички жени заставаха отляво, а всички мъже от дясната страна. След закуската предстоеше най-дългият преход от цялото пътуване със спиране за разглеждане на прочутия със сръбската скара град Лесковац. Градът е разположен в Лесковската котловина и през него преминава река Ветерница. Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града - Лесковац. Днес градът е известен с фестивала Рощилиада, фестивал на сръбската скара - увияч, плескавица, кебапчета, вешалица и печени прасенца. По-голяма част от групата не пропусна възможността да похапне от специалитетите на популярната сръбска скара.
Оставаха още 160 км до завръщането в Кюстендил с преминаване отново на ГКПП Рибарци в Сърбия и ГКПП Олтоманци, а с влизането в родината за подобаващ завършек на вълнуващата екскурзия за кюстендилци и гости от София, Пловдив и Пещера традиционно зазвучаха химнът „Мила родино", „Моя страна, моя България" на Емил Димитров, Дунавското хоро и други патриотични песни", разказваГеорги Красимиров Георгиев, ТД „Осогово" Кюстендил
