Международните събори в Кюстендилско се отлагат заради нарастващите случаи на коронавирусната инфекция и ограничителните мерки, въведени от различните държави, съобщиха от общинския отдел "Култура и духовно развитие".
Традиционните събори се правят в с. Жеравино - с Република Сърбия и Република Северна Македония, в близост до пирамида номер 106, където се събират трите граници на съседните държави, и в с. Бобешино, до българо-сръбската граница.
Съборите трябваше да се състоят през август и септември.
Дъновисти на традиционния си събор в Рила планина
Жеравино е разделено след 1920 г. между България и Сърбия, като българската част е в община Кюстендил. Селото и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в България.
Съборът в с. Бобешино се прави в двора на черквата "Св. Йоан Кръстител", намираща се на самата бразда на българо-сръбската граница. Черквата е осветена през 1886 г., а през 1920 г., съгласно Ньойския договор, границата минава през самия храм, като олтара остава от едната й страна, а другата част - от другата. След намесата на местното население, международната комисия се съгласява браздата да бъде прокарана на няколко метра от купола на черквата.
Традицията на съборите има за цел хората, живеещи от различните страни на границите да се срещнат, без да има нужда от представяне на документи пред граничните власти.
Традиционните събори се правят в с. Жеравино - с Република Сърбия и Република Северна Македония, в близост до пирамида номер 106, където се събират трите граници на съседните държави, и в с. Бобешино, до българо-сръбската граница.
Съборите трябваше да се състоят през август и септември.
Дъновисти на традиционния си събор в Рила планина
Жеравино е разделено след 1920 г. между България и Сърбия, като българската част е в община Кюстендил. Селото и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в България.
Съборът в с. Бобешино се прави в двора на черквата "Св. Йоан Кръстител", намираща се на самата бразда на българо-сръбската граница. Черквата е осветена през 1886 г., а през 1920 г., съгласно Ньойския договор, границата минава през самия храм, като олтара остава от едната й страна, а другата част - от другата. След намесата на местното население, международната комисия се съгласява браздата да бъде прокарана на няколко метра от купола на черквата.
Традицията на съборите има за цел хората, живеещи от различните страни на границите да се срещнат, без да има нужда от представяне на документи пред граничните власти.
