/ netinfo
Третокурсникът в НМА „Проф. Панчо Владигеров” Йордан Богданов направи своя дебют като диригент. Младежът, който изучава оперно-симфонично дирижиране е в класа на доц. д-р Георги Патриков. „Този концерт бе моят дебют като диригент и смея да твърдя, че при подготовката и работата със самия оркестър усетих онова чувство на радост и вълнение, което всеки творец носи у себе си.

Дирижирах Академичния симфоничен оркестър на НМА ,, Проф. Панчо Владигеров,, създаден някога от знаменития наш основател на редицата симфонични оркестри в България, Саша Попов, наред с тях е и самата Софийска филхармония, която, преди 1944 г. се е наричала Царски симфоничен оркестър”, сподели Богданов.

Нова титла за Александър Джорджев

Произведението, което дирижира е концерт no.2 за контрабас и оркестър от Джовани Ботезини, солист на този концерт е Христо Овчаров - докторант. „Смея да кажа, че контрабасът никак не е лесен солиращ инструмент, имайки ниския му тембър на звуко извличане.

Особено, ако ти е за първи път. Усещането да бъдеш пред оркестър от живи хора, да почустваш тяхната енергия, да работиш и общуваш с тях посредством музиката е наистина особено-коренно различен от обикновеното общуване” сподели след концерта Йордан Богданов. На въпрос, кой връх иска да покори несъменено за него това е Карнеги Хол и то с българско симфонично произведение. Сред любимите му български композитори са Панчо Владигеров, Марин Големинов, Петко Стайнов, Димитър Ненов и други.

„Бих желал да обиколя света с една едничка цел - да покажа на света, че и ние българите трябва достойно да заемем мястото си сред световната музикална литература. Да покажа, че ние българите имаме големи композитори, които или частично са признати и то главно в Германия и в Австрия, или напълно непознати за световната публика. Това е честно казано едно от нещата, на които бих желал да се посветя” продължава да мечтае младия диригент

А дали вижда реализация в България казва, че му е трудно да вижда как достойни, кадърни и талантливи музиканти работят буквално за жълти стотинки. „Това е направо смешно и бих добавил, че държавата се подиграва с нас.

Тъжно ми е и да виждам как достойни български музиканти печелят известност и име навън, а тук все повече не се знае за тях. Аз много се замислям какво да направя за моето развитие в България. Защото колкото и клиширано да прозвучи аз обичам неимоверно много България, тук съм се родил и тук бих желал да живея, и творя. Не бих желал да бъда поредния донор имигрант на летището. За това бих призовал наистина държавата да се загрижи повече за своите деца” завърши Йордан Богданов.