РИМ Габрово
/
Снимка на Владимир Палаузов, Петко Каравелов и Сергей Лукиянов, които обсъждат проекта за конституция на Княжество България. 1878 г.
Конституция на Българското княжество е културната ценност на РИМ–Габрово за месец април. Това е първото печатно издание на Конституцията, приета от Учредителното събрание във Велико Търново на 16 април 1879 г. Изданието е във вид на брошура с 47 страници. Текстът ѝ е на руски и български езици. Съдържа 22 глави със 169 члена. В края са изброени имената на подписалите конституцията длъжностни лица и депутати. Цената ѝ е 50 сантима и тогава се е продавала във всички български книжарници. Препечатването, а вероятно и публикуването на конституцията, е запазено право на Народното събрание.
Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.
Конституцията на Княжество България
В Учредителното събрание, вземат участие седем габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавими и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, един от забележителните юристи на Русия, който работи заедно със Сергей Лукианов по „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“ – бъдещата конституция.
Като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание – Иван Пенчов Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо Симеонов Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Илиев Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. “По избор" от народа са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.
Конституцията на Княжество България
За да може проектът за конституция да бъде обсъждан, княз Дондуков-Корсаков нарежда той да бъде преведен на български и разпратен до всички местни съвети. При “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й” участват Райчо Каролев, заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчеви и Йосиф Ковачев. Така проектът става достояние на обществеността. Райчо Каролев е избран за секретар на Учредителното събрание със 173 гласа заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев, архимандрит Константин и П. Горбанов.
По своите политически убеждения повечето габровски депутати-учредители са привърженици на либералното течение в събранието и са повлияни от Петко Каравелов, Драган Цанков и П. Р. Славейков.
Активно участие в заседанията и дебатите в Учредителното събрание взема Сава Сирманов. В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко негови писма до приятелят му Цончо Пенчев, в които го информира за работата на събранието и поведението на народните представители.
Друг от депутатите, Калчо Дренков, по-късно си спомня: „Заседанията по разгледванието и вотиранието на Конституцията заеха почти три месеца. При дебатите, които биваха често твърде пламенни и ожесточени, представителите на двете политически партии се мъчеха да изтъкнат принципиалните различия между представляваните от тях партии и по този начин да оправдаят поделението, което според мене се дължеше не толкоз на убеждението, колкото на лични симпатии, лични сметки и на случайността.” В спомените си отпреди 25 години, той отбелязва: „Всякога, когато съм се принасял в първото време на нашия парламентарен живот, съм се чувствувал особено задоволен от самоотвержената и проникната с благи намерения спрямо отечеството деятелност на тогавашното ни народно представителство и държавни управници.” Това обаче, той не може да твърди за своите съвременници през 1904 г.
На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно първата Конституция, смятана за най-демократична за времето си и с всички свои недостатъци, осигурила прогресивно развитие и модернизация на България.
