Регионален исторически музей-Габрово има дългогодишна и богата история. Част от нея е обособената специализирана библиотека. Статията има за цел обобщено да проследи развитието на библиотеката от обявяването на музея за Държавен през 1949 г. до наши дни. За написването на текста са използвани запазените три библиотечно-инвентарни книги, както и няколко нормативни документи, уреждащи нейния статут от последните години. Освен това са проведени кратки интервюта с директора на музея Красимира Чолакова и уредниците Даниела Цонева и Добромир Търновски.
При създаването на Историографическото дружество през лятото 1920 г., дейността се ориентира в три посоки - събиране на материали за написването на история на Габрово, издирване и събиране на предмети и документи за създаване на музейна експозиция и книги за създаване на историческа библиотека.
Съществуването на библиотеката в най-ново време е свързано с обявяването на музея за Държавен през 1949 г. За нуждите му се дава отделна сграда, назначава се уредник на щатна бройка, а през 1951 г. се подрежда първата експозиция.
Към същия период започва целенасочено сформиране на музейна библиотека. Първата ѝ инвентарна книга е с дата 18 юни 1951 г., а библиотекар в институцията е уредникът Ганка Рибарова. До края на годината са заведени 24 книги. Сред тях правят впечатление – поредицата от „Известия на Етнографския музей“, „Боянската църква и нейните стенописи“ (С., 1943) от Н. Мавродинов и др.
През следващите години числеността на книгите се увеличава значително. През 1952 г. към библиотечния фонд се прибавят още 300 книги. Сред тях ценни издания са: „Български книжици или на кое славянское племе принадлежи Кирилската азбука“ (Одеса 1841); „Денница ново-болгарского образование“ (Одеса 1841), „Юбилеен сборник за отпразнуване 25 годишнината от Първия випуск на Габровската Априловска гимназия“ (Пловдив, 1900) „Юбилеен сборник за отпразнуване 50 годишнината от Първия випуск на Габровската Априловска гимназия“ (Габрово, 1925), Програми на габровските училища, (Цариград, 1873) и др.
До 1956-та библиотеката на Градския музей разполага с 368 тома – главно специализирана литература. През тази година. за уредник в музея е назначена Мария-Тоска Стефанова. Тя отговаря и за организирането на музейна библиотека, а комплектуването и подреждането на изданията продължава да се води стриктно.
През 1960 г. музеят вече придобива статут на Окръжен. Това, както пише Цoньо. Петров (директор 1960-1968 г.) „разкрива нови още по-големи перспективи в развитието му“.
За библиотеката се закупува поредицата на БАН „Извори за българската история“ (ГИБИ, ТИБИ и т.н), както и идеологическа литература. През 1960 г. са заведени: „За ускоряване развитието на народното стопанство, за подобряване материалното и културно положение на народа и за преустройство на държавното и стопанско ръководство“ от Тодор Живков, „Заявление на съвещанието на представителите на комунистическите и работнически партии, Москва, 1960 г.“ и „Контролни цифри за развитието на народното стопанство на СССР през 1959-1965 г.“ от Никита Хрушчов. Мария-Тоска Стефанова е отговорник на библиотеката на музея до началото на 1963 г.
От 15 септември 1963 г. инвентарните книги се попълват вече от Димо Тодоров, уредник в отдел „Капитализъм и работническо революционно движение“. По това време в музея, заедно със специализираните издания, постъпва художествена литература (проза, поезия), теория на изобразителното изкуство, география, журналистика, философия и т.н. Продължава целенасоченото събиране на идеологически издания – цялата поредица от „Съчинения“ на Георги Димитров, „Съчинения“ на В. И. Ленин, Т. Живков „Събрани речи и доклади“, Известия на института по история на БКП и др.
През 60-те години за библиотечния фонд се закупуват книги, посветени на българо-руските отношения. Увеличава се броя на етнографските изследвания и тези по история на българското Възраждане. Отделя се внимание и се дава приоритет на съвременните периодични списания и вестници - съветските „Правда“, „Советская культура“; националните - „Държавен вестник“ „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Работническо дело“, „Народна култура“; местните „Балканско знаме“ и „Севлиевска трибуна“. През 1970 г. постъпват авторитетни български научни списания - сп. „Исторически преглед“, сп. „Археология“, Военно-исторически сборник, сп. „Музеи и паметници на културата“ и др. Димо Тодоров остава отговорник на библиотеката към Историческия музей дo1971 г.
През 70-те и 80-те години на ХХ в. организацията на книгите осъществяват Ангел Гоев (уредник) и Марияна Петкова (екскурзовод). Подновява се абонаментът за научната периодика. Книжният фонд се попълва с най-съвременните издания. Към основните списания се прибавят вече сп. „Векове“ и сп. „Българска етнография“.
Закупуват се още библиографски и био-библиографски справочници, издания за археология и архитектура, спомени на видни революционери от Българското възраждане, изследвания за Априлското въстание от 1876 г. и Освободителната война от 1877-1878 г. Увеличава се броят на краеведската литература, която е от особено значение за популяризирането и изучаването на миналото на Габрово.
През 1980 г. излиза „История на Габрово“, а малко по-рано - „Работническото революционно движение във Великотърновски и Габровски окръг“ (С., 1972), „Борбата против фашизма в Габровски окръг“ (С., 1979) и др. Появяват се и издания, изследващи историята на памукотекстилната (Николов, Е. Габровските памукотекстилци. История на памукотекстилната промишленост в Габрово. С., 1987) и вълненотекстилната промишленост (Гатев, Г., Хр. Венков, М. Минчев. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. С., 1982) в града. Издават се отделни истории на габровски фабрики (напр. Петров, Ц., Д. Терзиева. ТКПП Капитан дядо Никола, С., 1988). На книжния пазар излизат книги за селата Батошево (Ковачев, Н. Батошево. С., 1987), Кръвеник (Ковачев, Н. Миналото на героичен Кръвеник. С., 1972), Крамолин (Пушкарова-Рачева, Ю. Крамолин. С., 1989) и др. Всички те намират място в библиотеката на музея.
До края на 1989 г. са събрани над 5200 тома.
През годините отговорниците попълват азбучна картотека, която улеснява търсенето и намирането на различните заглавия. Освен това е изготвена поименна картотека със статиите и съобщенията на музейните специалисти.
От август 1989 г. до 1999 г. Мария Добрева (секретар) инвентира и комплектува книгите в специализираната библиотека на Исторически музей-Габрово. Този период съвпада с промените в политическата система на България. Следват години на преобразувания, включително и в сферата на културната политика на страната.
През втората половина на 90-те години се съкращава щата на музея, а поддържането на библиотеката не е сред основните приоритети на институцията. В края на ХХ и началото на ХХI век спира закупуването на книги. Обменът между културните институции също е затруднен. Въпреки това продължават да постъпват издания като дарения. В този период Добромир Търновски е отговорник на библиотеката.
Поредното преместване на музейните специалисти в реставрираната сграда на ул. „Николаевска” № 10 в Габрово през 2004-2005 г. и намирането на подходящо помещение за подреждане на библиотека прекъсва за известен период събирателската дейност. Отчислени са десетки книжни и периодични издания (най-вече идеологически). Последните книги са заведени през 2005 г. В следващите няколко години библиотеката не работи с читатели, липсват нови постъпления и конкретен служител, който да води отчетност и да систематизира наличните книги.
Възстановяване ѝ започва през 2013 г. При работата се срещат поредица от трудности. Констатирани са редица несъответствия със съвременните изисквания за запазване, придобиване, регистриране и отчисляване на библиотечните документи, като например: липса на лице, което да отговаря за реда в библиотеката и движението на библиотечния фонд; липса на документи за организиране на работата на библиотеката: липси на заемни картони на лицата, използвали библиотеката през годините, липси на издания, вписани в инвентарните книги, неинвентирани книги и др.
Със Заповед на Красимира Чолакова, Директор на Регионален исторически музей – Габрово се въвежда Правилник за ползване на специализирана библиотека. Той допълнително урежда организацията на нейното водене и ползване.
За да може тя да заработи според „Наредбата за запазване на библиотечните фондове“ се налага провеждане на редица обучения със специалисти от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“-Габрово. Цялостната обработка, селектиране и подредба на книжния фонд отнемат повече от 2 години, през които са отчислени всички липсващи книги, установени при инвентаризацията; инвентирани са книгите, които не са вписани в наличностите на библиотеката; изданията са подредени по раздели и сигнатура, обособява се организация за цялостното движение и организация на библиотеката, която вече се води точно по години.
Въпреки превратностите на времето, днес библиотеката на Регионален исторически музей-Габрово разполага с около 4300 инвентирани заглавия – специализирани издания с историческа, археологическа и етнографска проблематика. От 2014 г. до настоящия момент са заведени общо 1400 заглавия. Библиотеката е отделена в специално помещение, което разполага с необходимите условия за работа с читатели.
Автор на публикацията: Иван Христов, Регионален исторически музей-Габрово
Използвана литература
Петров, Ц. Окръжен народен музей – Габрово 1883-1963. Габрово, 1963.
Лалева, Р. 100 години музейно дело в Габровския край. – Юбилеен сборник 100 години музейно дело .Т. I. Габрово, 1983, с. 3-12.
Лазарова, В. Летопис на музейното дело в Габровски окръг - Юбилеен сборник 100 години музейно дело. Габрово, 1983, с. 149-169.
Инвентарно-библиотечна книга № 1 (от инв. № 1 до инв. № 2086). Народен общ музей Габрово.
Библиотечна инвентарна книга № 2 ( от инв. № 2087 до инв. № 5324). Окръжен исторически музей – Габрово
Библиотечна инвентарна книга № 3 (от инв. № 5325). Исторически музей - Габрово
