Снимка:
/
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово са три газени лампи
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово са три газени лампи
Уредите за осветление в нашия народ са малко и се срещат основно в градския начин на живот. В селата най-често като източник на светлина се използват огнищата, борината или лоеничето. Свещта и необходимият за нея свещник се употребяват главно в богатите къщи. Същото може да се каже и за газените лампи. Те навлизат малко по-късно в бита, основно като внос. Политическите и икономическите промени от края на XIX и началото на ХХ век и оживените търговски връзки дават възможност за бързо навлизане на европейския стил и начин на живот, както в облеклото, така и в архитектурата и уредбата на жилището на габровци. Увеличава се вносът на европейски стоки в Габрово и износът на габровски стоки.
Оттам идват у нас декоративни предмети, накити, съдове и други, които носят стиловите особености на ренесанса, барока, рококо и изобщо западната мода. Най-напред европейско влияние прониква в стаята за гости и спалнята. Появяват се и стъклените вещи начело със стъклените лампи от Виена и Париж.
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово
Първоначално мястото на газената лампа е на стената между „къщи“ и одаята, където често има малък прозорец, за да се осветяват две помещения наведнъж. През XIX век са известни прости газови лампи („видело“), които са окачвани на стената или на тавана. С времето на тях започва да се гледа не само като на източник на светлина, но и като на красива вещ, допълваща интериора на дома. Със своята мека топлина те придават една романтична, дори магическа обстановка. Засилва се тяхната художествено-декоративна стойност.
Във Франция са известни с това си качество лампите Pigeon, по името на най-известния производител и търговец на подобни лампи – Charles Pigeon. В началото на 40-те години на XIX век той прави бум с дизайна и конструкцията на своите лампи. Те се произвеждат с корпуси от бяло желязо, бронз, мед, месинг и др. Тогава за гориво започват да се използват петролни продукти, след като двадесет години е чакано разрешение на папата да се изостави олиото, което се налива и в кандилата.
Първите лампи серийно производство са пуснати във Франция от новатора Alphonse Mille, който създава оригинален, семпъл модел с петролно гориво. През 1880 г. Charles Pigeon открива сервиз за поддържане и възстановяване на газени лампи от всички видове. Създаден е и първият модел от чугун, който отговаря на изискванията, но е с ниска художествена стойност.
Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват немалък брой газени лампи, полилеи, аплици както опростени модели, така и образци с художествена стойност. Като културна ценност за месец юни са избрани три газени лампи с по-интересни форми и сюжети по тях, част от фонда на отдел „Етнография“.
Първата постъпва във фонда през 1969 г. Представлява метална лампа с формата на купа, с изобразена на нея голяма фигура – ангел вестоносец. Жена с разперени крила, дълги коси и венец на главата държи роза в едната ръка. По краищата на лампата има завършващи фризове. Дръжките от двете ѝ страни придават още по-голяма прилика с тържествена купа. Поставена е на четири крачета, красиво украсени с орнаменти. Има метален резервоар и винтил за регулиране на светлината – дължината на фитила. В резервоара на газените лампи се поставя малко парче плат. За него съществува поверие – в миналото то е червено, вълнено и се вярва, че предпазва семейството от отрови и лоши неща.
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово
Втората експонирана лампа е от кованото желязо и порцелан. Както при първата, така и тук не е запазена горната стъклена част (в случая абажура), вероятно поради по-крехката му структура. Лампата се състои от трикрака кована стойка, обгръщаща порцелановия корпус, в който се намира стъкленият резервоар за горивото. На три от страните на изработения от бял порцелан корпус са изобразени релефно различни сцени, с основна фигура грифон или дракон, който бълва огън, допълнени с флорални мотиви. Композицията е подчертана цветово, за съжаление от годините боите нямат първоначалната наситеност, но все още придават по-силен ефект на изображението. Внесена е в Габрово в периода още преди електрификацията на града, лампата постъпва в музея чак през 1970 г.
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово
Третата лампа отскоро е част от музейните фондове. Дарена преди малко повече от година, тя стои в манифактурен магазин от началото на ХХ век, намиращ се в централната част на Габрово, срещу площад „1-ви май“, до Халите. На пръв поглед формата ѝ е често срещана – метална, лята, с формата на бокал. Но когато човек се загледа в бароковите мотиви, ще установи едно разнообразие в трите композиции, които съдържат инструменти и предмети на различни трудови и битови дейности. Ковачеството е представено с чук, клещи, керпеден, наковалня и зъбчато колело; земеделието – с лопата, коса, търмък, вила и рало, а третата сцена включва в себе си сабя, ятаган, арфа, музикален рог и др. Лампата е произведена в Lampen Fabric Ehrich Greats OHG, Германия и благодарение на нейните дарители вече е част от габровската история.
Културна ценност за месец юни в РИМ – Габрово
С представените лампи музеят иска да напомни колко е важно, да не забравяме да съхраняваме и даряваме, за да пазим историята си.
Във фонд „Етнография“ се съхраняват още над 20 броя от този тип газени светилници – метални, порцеланови, стъклени, тип полюлей, аплици и т.н. По-интересни са няколко малки стъклени газени лампи, една от които е изработена от синьо стъкло, в красива изящна форма. С интересна история на постъпване в музея – намерена при събарянето на къща, намираща се срещу старата полиция и запазена за поколенията в Регионален исторически музей – Габрово. С интересна история е и апликът на семейство Бобчеви, който днес е част от постоянната експозиция в Музеен обект „Дечкова къща“ и всеки може да се наслади на светлината от неговите цветни стъкла.
Макар че газената лампа излиза от бита на българина приблизително към средата на ХХ век, заместена от електрическите осветителни тела, тя продължавала да се използва в редки случаи. След Първата световна война употребата ѝ постепенно намалява и в началото на 50-те години вече служи като декоративен предмет или се съхранява в мазета и тавани.
