Снимка: РИМ-Габрово
/
Къщата на Хр. Бобчев, т. нар. Бобчева къща. 1912 г.
Христо Бобчев остава в историята като един от първостроителите на габровската индустрия. Той е роден в колиби Стомонеците, недалеч от Габрово, през 1834 г. Още 12-годишен, баща му го довежда в Габрово за работник в гайтанджийницата на Георги Хесапчиев. Той работи там дълги години, както и в други гайтанджийници, не по малко от 18 часа на ден. С трудолюбие успява към 25-годишната си възраст да спести известна сума и да стане самостоятелен гайтанджия. Образува съдружие със Стефан П. Хаджистойчев, но след 3-4 години се разделят.
Христо Бобчев забелязва, че дървените чаркове, с които работи често се развалят и заменя със стоманени части онези, които най-бързо се износват. Скоро започва сам да произвежда чаркове и да ги продава, с което се замогва материално и придобива авторитет сред гайтанджийския еснаф, който по това време заема високо обществено място в града.
Виждайки, че ръчно изработваната домашна прежда не е достатъчна за производството, а в същото време от фабричната английска излиза много по-хубав гайтан, хрумва му идеята да си набави машини за изработване подобни прежди. Идеята е превъзходна, но капитал достатъчно няма и тогава започва да търси съдружници, което се оказва трудна задача. Всички са крайно недоверчиви, тъй като до тогава почти не се употребяват машини. Ако днес убеди един, на другия ден той се отказва и трябва да убеждава други. Без да се обезсърчава и с голяма упоритост, през 1883 Хр. Бобчев успява да привлече за съдружници братята Стефан, Иван и Цанко Хаджистойчеви, Христо Гъдев, Велчо Евстр. Рашеев – от Габрово и Стефан Медарев и Стефан П. Недевски от Севлиево. В началото на м. дек. 1884 г. Христо Бобчев слага десет оки (около 13 кг) злато в кемер, който увива около кръста си и заминава за Манчестър, Англия, предприемайки едно твърде любопитно пътуване.
Фабрика „Хр. Бобчев и синове" („Малка Бобка“). 1934 г.
Най-напред Христо Бобчев отива във Виена при известния български родолюбец и крупен търговец Сава Паница. С изобретателния си ум Сава Паница препоръчва на неопитния пътник един много прост, но твърде практичен метод: снабдява го с четири карти, на първата, от които на френски пише: „Този господин пътува за Париж“, на втората: „Този господин пътува за Лондон“, третата: „Този господин пътува за Манчестър“ и четвърта: „Този господин иска да се срещне с комисионерът Васил М. Вълчев“. Спазвайки инструкциите, по този оригинален начин, без да проговори из дългия път, той стига благополучно в Манчестър.
Придружен от Вълчев, той обикаля няколко фабрики и се спира на фирмата за текстилни машини „Smith & Son“. След 6-7 месеца поръчаните машини пристигат в Свищов. От тук на биволски коли и с известни перипетии, те са прекарани по лошите пътища до Габрово за 8 дни.
Инсталирани са във фабричното здание изградено веднага след завръщането на Христо Бобчев от Англия. Фабриката е открита тържествено, с музика и водосвет, на Димитровден 1884 г. под фирмата: Първа английска текстилна фабрика „Александър“ – Габрово. В нея започва машинно производство на вълнена прежда за гайтан с водна енергия.
Христо Р. Бобчев (1834-1911)
Постепенно Христо Р. Бобчев се оттегля от управлението на фабрика „Александър“, тъй като синът му Рачо постъпва през 1891 г. като директор. Рачо Бобчев, притежава административен талант и през своето 18 годишно управление поставя предприятието на завидна висота. След оттеглянето си, Хр. Бобчев се занимава с различни търговски предприятия и с производството на гайтани. Неговата гайтанджийница достига до 360 чарка.
През 1905 г. Бобчев построява и развива самостоятелна камгарна предачница заедно със синовете си Рачо и Никола под името „Хр. Бобчев и синове". И двамата братя са добре подготвени: Рачо Бобчев като дългогодишен директор на фабрика „Александър“, а Никола завършва текстилния отдел при техническото училище в Княжево и специализира текстилно инженерство в Брауншвайг, Германия. Първоначално фабриката има 340 вретена, задвижвани с водно колело, а годишното ѝ производство е около 40 000 кг прежда. Макар и малко по размери, предприятието върви много добре и неговите стопани, насърчени от успеха, доставят нови машини и приспособления.
Снимка: РИМ-Габрово
Христо Бобчев е един от най-видните габровски граждани и се е ползва със завидна репутация. В неговият дом отсядат, както първия български княз Александър, така и цар Фердинанд.
Историческо е посещението на княз Александър Батемберг през 1885 г. На път за Пловдив, тук, в дома на Христо Бобчев, той обявява на руските офицери, че ги освобождава от длъжностите им и прокламира съединението на Северна с Южна България (Източна Румелия).
Първото си посещение в дома на Христо Бобчев цар Фердинанд прави на 3 авг. 1887 г., когато след избирането му за княз на България, преминава през Търново и пристига в Габрово. Установява се на квартира у Хр. Бобчев и още същата вечер там се провежда първият министерски съвет под негово председателство. През следващите години князът посещава домът на Бобчев с майка си и княгиня Мария Луиза.
При откриване линията Царева-Ливада – Габрово през януари 1912 г., цар Фердинанд се заинтересува коя е точно къщата в Габрово, където се е провел първия министерски съвет и задължава министър Т. Тодоров да проучи и предаде неговото желание да се постави на нея надпис за това важно историческо събитие. Христо Р. Бобчев получава и от двамата князе ордени за гражданска заслуга. В неговия дом прекарва две нощи граф Н. Игнатиев, по време на шипченските тържества през 1902 г.
Вероятно поради преумора, синът му Рачо Бобчев се разболява и на 5 дек. 1909 г. почива на 42 годишна възраст. Смъртта му е голям удар за Христо Бобчев, той заболява и прекарва на легло близо две години. При все това, не престава да се интересува от състоянието на предачната фабрика. Синът му Никола е задължен всяка вечер да докладва за хода на работата.
Христо Р. Бобчев умира на 1 септ. 1911 год. със съзнанието за изпълнен дълг, като един от създателите на габровското индустриално чудо.
И днес т.нар. Бобчева къща все още съществува (между ул. „Николаевска“ и началото на „Неофит Рилски“), като ням свидетел на исторически събития и превратности. След национализацията на индустрията (23 дек. 1947 г.), фабрика „Хр. Бобчев и синове" е преименувана на „Петолъчка“ и става цех към Вълнено-текстилен комбинат „Г. Генев“. След реституцията тя е запазена и е една от малкото все още съществуващи стари фабрични сгради в Габрово. Намира се в централната част на града, ул. „Неофит Рилски“, по десния бряг на р. Янтра.
Автор: Иван Постомпиров, гл. уредник в РИМ-Габрово
