Млади българки от Плевен и Добрич са сред основния контингент на принудително проституиращите жени в Бремен и Бремерхафен. Повечето от тях работят при катастрофални условия, побоят и страхът са вечният им спътник.
Според информацията, с която разполага полицията, те работят по 7 дни седмично в смени от по 17 часа и са принуждавани към всякакви "сексуални услуги", дори и да ги отхвърлят. Сводниците отнемат на жените почти всичко. Оставят им минимално количество джобни пари. Някои от тях са подмамени с фалшиви обещания и заставени от трафикантите да проституират. През миналата година Бременската полиция е установила 56 жертви.
Изключения са онези, които отиват на съд
Но далеч не всички извършители отиват на съд. "Често показанията на жените не са достатъчни за съдебно дирене", разказва Петра Майер, прокурорка, разследваща трафика на хора. Тъй като сводниците познават близките на жените в България, често достатъчен се оказва само намекът, че на децата или на родителите може да се случи нещо, за да бъде накарана жертвата да си мълчи и да търпи.
Показателна е съдбата на четири млади жени от Добрич, доведени от двама български сводници да проституират в Бремерхафен. Там паспортите веднага им били отнети. Всеки опит за неподчинение завършвал с побой. Освен това жените били заплашвани, че ако продължават да се дърпат, ще бъдат обезобразени, а на роднините им в България ще бъде отмъстено.
Разследващите смятат за успех дори това, че в случая с двамата българи изобщо се е стигнало до повдигане на обвинения: "Често се досещаме, че жените са експлоатирани или малтретирани, но засегнатите не смеят да дадат показания", казва прокурорката Петра Майер.
Дори ако жените успеят да се отърват от мъчителите си и дадат показания пред полицията, извършителите имат доста добри шансове да останат безнаказани или да получат само условни присъди. Защото след като жените се завърнат в родината си, става много трудно да бъдат накарани да се върнат в Германия за участие в съдебно дело. "Без свидетели не може да се стигне до осъдителна присъда", казва Грегор Вайзнер от криминалната полиция.
Свидетели в ролята на обвиняеми
Юридически погледнато, свидетелките са само "доказателствено средство" в рамките на продължителни и крайно обременяващи съдебни процеси. Според опита, придобит от прокурорката Майер, пред съда се стига до неравнопоставена размяна на удари: "Жените не говорят немски, слабо образовани са и са изправени на процесите срещу неколцина защитници на обвиняемите."
Има и други трудности: "Не е достатъчно съдът да изпрати призовка до Румъния или България", убеден е Грегор Вайзнер от полицията. Жените се нуждаят от някого, на когото да имат доверие, който да ги придружава и най-вече - да говори езика им. Мнозина експерти настояват на жените, които са склонни да дадат показания пред съда, да бъдат давани известни перспективи за оставане в Германия, поне за времето, докато трае съдебният процес.
Двамата български сводници, чиито жертви са били принудени да се предлагат на клиенти по 17 часа дневно, се отървали с условни присъди. Единствената свидетелка от четирите засегнати жени, която била готова да даде показания, рухнала психически малко преди да отпътува от България в края на месец август. Прокурорката Петра Майер положила много усилия, за да бъдат заставени обвиняемите да изплатят на жертвите обезщетения от по 10 000 евро.
