Проект на нов „Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“ внесе в последните дни на 43-ото НС депутатът от ГЕРБ Кирил Добрев Добрев. Той обяснява, че творението му е обобщение на проектите, внесени в НС от Гинчо Павлов – 1994 г. и 1995 г., Александър Пиндиков – 1998 г., Драгомир Шопов – 1998 г., Любен Корнезов – 1999 г. и 2011 г., Станчо Тодоров – 2005 г., Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов – 2011 г. „Сегашният му вариант е работа на работа на Съюза на българските писатели – 1913, редактиран от проф. Банко Банков и с мое участие“, обяснява още Добрев.
Предлага се да се създаде Съвет за българския език към Министерството на културата, който да е отговорен за съхранението, чистотата при употребата и развитието на българския език. В състава му да влизат седем души – двама от БАН, двама от Съюза на българските писатели, един от просветното министерство, един от това на културата и един от Съюза на българските журналисти. Мандатът на новия орган да е от четири години. Съветът да организира присъждането на ежегодни национални награди за създаването на нови литературни творби, концептуални журналистически материали, научни изследвания, сценични постановки или екранизации на нови български произведения, както и просветни инициативи.
В проекта на закона е записано, че използването на българската дума пред термина на чужд език е задължително. Допуска се богослуженията да стават на различни езици за отделните религии, но се препоръчва проповедите по моралноетични и злободневни теми да се четат на съвременен български език.
Обаче в проекта е разписано, че в музикално-сценични спектакли, включително опери, текстът трябва да се пее на български език, а оригиналният текст на либретото да се възпроизвежда симултанно на екран. При живо концертно изпълнение и при студийно излъчване на вокални творби от всички жанрове от чужди автори, името на творбата се превежда на български език, пише още в проекта на закона.
Доста коментари се събраха относно неграмотността на проекта, който внася депутатът. Но не това е най-важното, а всъщност имаме ли нужда от такъв закон за уреждане на по-широка употреба на кирилицата като писменост, включително и в електронните източници – телефони, интернет адреси и т.н.; както и „побългаряването“ на чуждоезичните песни например, както предлага вносителят.
Очакваме да споделите своето мнение в коментарите под публикацията, в нашия Фесйбук профил - Дарик Добрич, или на ефирния телефон 058/60 24 24 утре в предаването, когато темата ще бъде дискутирана – след 10.30 ч.
Предлага се да се създаде Съвет за българския език към Министерството на културата, който да е отговорен за съхранението, чистотата при употребата и развитието на българския език. В състава му да влизат седем души – двама от БАН, двама от Съюза на българските писатели, един от просветното министерство, един от това на културата и един от Съюза на българските журналисти. Мандатът на новия орган да е от четири години. Съветът да организира присъждането на ежегодни национални награди за създаването на нови литературни творби, концептуални журналистически материали, научни изследвания, сценични постановки или екранизации на нови български произведения, както и просветни инициативи.
В проекта на закона е записано, че използването на българската дума пред термина на чужд език е задължително. Допуска се богослуженията да стават на различни езици за отделните религии, но се препоръчва проповедите по моралноетични и злободневни теми да се четат на съвременен български език.
Обаче в проекта е разписано, че в музикално-сценични спектакли, включително опери, текстът трябва да се пее на български език, а оригиналният текст на либретото да се възпроизвежда симултанно на екран. При живо концертно изпълнение и при студийно излъчване на вокални творби от всички жанрове от чужди автори, името на творбата се превежда на български език, пише още в проекта на закона.
Доста коментари се събраха относно неграмотността на проекта, който внася депутатът. Но не това е най-важното, а всъщност имаме ли нужда от такъв закон за уреждане на по-широка употреба на кирилицата като писменост, включително и в електронните източници – телефони, интернет адреси и т.н.; както и „побългаряването“ на чуждоезичните песни например, както предлага вносителят.
Очакваме да споделите своето мнение в коментарите под публикацията, в нашия Фесйбук профил - Дарик Добрич, или на ефирния телефон 058/60 24 24 утре в предаването, когато темата ще бъде дискутирана – след 10.30 ч.
