Ето че пак е 1-ви ноември. И пак се сещаме за българските будители. И пак прозвънват камбани, чаши, думи на благодарност или пък капчукът – зависи кой как си е настроил сетивата и какво предпочита да чуе. В държавата на заспалите няма нужда от будители, а от черешови топчета – тъжно констатира един отдавна пенсиониран и отчаян провинциален учител.
„Нацията е болна, бедна, гладна и гадна” – това пък е констатацията на талантлива българка, един от съвременните родни будители. Част от тях, учени от БАН и Селскостопанската академия, излизат навръх празника си на протест срещу мизерията и за пореден път питат управляващите „Искаме ли да има наука в България”.
На фона на подобни откровения днешният празник изглежда напълно лишен от празничност. Как тогава да продължим – с откровенията, с констатациите, с живота си… Къде да намерим опората и устоите, как да различим истините от лъжите, кои са днешните герои, от които да почерпим пример и да изпълним със смисъл дните си?
Тези отговори търсим вече 22 години. И всяка година в ден като днешния – въпросите стават повече от отговорите. На двадесет и две продължаваме да откриваме света с очите на любопитни деца, които порастват и стават малко по-тъжни, защото „който трупа познание, трупа тъга”. Но за тъгата – друг път, сега е време да я отърсим от себе си и да събудим сърцата, душите и очите си. Дошло е време за събуждане!
Честит празник, български будители!
Честит рожден ден, Дарик Добрич!
