Паметен знак за таврийските българи ще бъде поставен в Добрич. С мисията се е заел инициативен комитет, в който влизат директорът на Историческия музей Костадин Костадинов, проф. Тодор Балкански, Георги Чунчуков, Радослав Симеонов, Рада Въртунинска и Пламен Николов. Те съобщиха, че в средата на месец януари 2014 г. проектът за паметния знак ще бъде готов и ще го внесат в Общинския съвет за одобрение. Средствата за изработката вече са договорени с представители на различни фирми.
Паметният знак ще бъде с надпис: "В памет на таврийските българи, преселили се през 1943-1944 г. в Добруджа и Лудогорието с благословията на цар Борис III - Обединител. През 1945 г. станали жертва на Сталин и Червената армия при депортирането им обратно в СССР". Той ще бъде поставен в градинката пред сградата на община Добричка - срещу барелефа на цар Борис III.
Причината за избора на мястото е, че таврийските българи са били преселени основно в Добруджа - Добрич и Генерал Тошево, Балчик. Те са посещавали активно сградата, докато са уреждали своите документи.
Идеята за издигане на паметник на таврийската общност дойде от книгата "Българи в Таврия и таврийци в България" на Атанас Марков, разказа Георги Чунчуков. Писателят вече не е между живите, но от инициативният комитет се надяват да възкресят паметта за тази общност. Историческите факти сочат, че през 1942 г., след присъединяването на Южна Добруджа към България, българи от Крим и Таврия пишат писмо до Борис III с молба да "ги вземе под закрила в царството си". Царят подкрепя преселването и
около 2 000 души пристигат в Добруджа и Лудогорието през 1943-44 г. Те се ползват със същия статут като преселниците от Северна Добруджа, посочи Костадинов.
Скоро след това, в страната влиза Червената армия, променя се политическата обстановка, общността е обявена за руска и от СССР искат българската държава да ги предаде обратно на "родината" им. "Трагедията е голяма", каза Костадинов - "хората са били гонени, криели са се, но са изловени и откарани, въпреки че някои от тях са създали семейства с местни жители". Според историка, в страната ни са останали едва 4-5 души, други са били качени на шлепове и удавени в Черно море, заведени на острови по Дунав и застреляни там или заведени в Сибир. Оцелели са единици. "Остава загадка защо българската държава е спасила по същото време евреите, а е изоставила тези свои поданици", каза още Костадинов.
Догодина предстои да се реализира проект между Историческия музей и Международния колеж, в който ще бъде припомнена историята на таврийските българи - в конференция. Ще бъде заснет филм и ще бъде издадена нова книга с още повече подробности и изследвания за тях, съобщи Костадинов.
Чуйте историята на таврийските българи от директора на музея - в аудиото.
