Дойде и Баба Марта. От този първи пролетен месец очакваме всичко - и добро и лошо, и слънце и сняг, и пречистване, но и неподреден все още свят на опасности. Свикнали сме да свързваме колебанията във времето с непостоянството в женския характер. Казват, че Марта била сърдита, защото февруари бил къс, а април - мек...
А според една приказка Март бил мъж, който имал две жени - едната хубава, другата грозна. И като погледнел хубавата се засмивал и радвал, а като погледът му се спирал на грозната - и слънцето се скривало.
Много разпространено е днес поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по времето през него ще познае каква година му предстои. Смята се, че на този ден студът слиза на 40 метра под земята. В Пловдивско деца правят мартеници от пръчка, на която се върти дървено птиче, също и чукче от дърво, което трябва да означи земеделските сечива. Обикалят с тях къщите и пеят:
Щъркеле, щъркеле,
завърти се наоколо!
Доведи си щърковците,
да ни вземат мартеничките,
да докарат ново лято,
ново лято, топло лято!
Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на Аспарух. Тя дълго чакала своя любим, докато покорявал нашите земи, и затова му вързала на крачето на лястовичка бял и червен конец, за да му предаде нейната любов и пожелание за здраве. Бялото е символ на чистота, невинност и радост, а червеното - на жизненост, здраве и любовен огън.
В Родопите мартениците се правят в много цветове, а в Софийско и Мелнишко пресукват и синьо. Конецът се усуква задължително наляво. В традиционната българска мартеница са вплитали и черупки от охлюви, скилидки чесън, мъниста или парички.
Днес имен ден имат Марта, Мартин и Евдокия. За първи път от много години, Баба Марта съвпада с подвижния празник - Сирни Заговезни.
