автор: Пламена Джигова
Да се подхожда със съмнение към благотворителността е грозно. Красотата в алтруистичните инициативи се крие в сплотяването на анонимността и в окрилените чувства, които тя дарява на човек, изпаднал в безизходица. Нужно ли е тогава съществуването на подобни статии, които поставят под въпрос истинността на благотворителните кампании? Колкото и ужасяващо да звучи, отговорът е „да”.
В анкетата, която ще чуете, не е засегната темата за благотворителността по принцип, а за уличните дарения – за ползата и вредата от тях. Как може на пръв поглед едно благородно дело да доведе до нежелани последици?
Най-страшното идва тогава, когато надеждата умира и не става въпрос за хората в нужда. Отива си чувството на хората, че наистина ще помогнат, защото у тях проникват съмнения, че отделеното от тях едва ли ще достигне крайната си цел. Не ме разбирайте погрешно, нямам предвид официалните благотворителни кампании, които по всячески начин се опитват да набират средства. Когато четете тези редове, спомнете си за хората, които с любезен въпрос ви спират на улицата и ви молят да отделите минута от вашето време. За хората с големите папки, които ви показват снимки и епикризи на болни деца. Най - често те ви продават картичка или календарче в замяна на малка благотворителна сума.Тези хора стоят всеки ден на едно и също място с едни и същи въпроси. Тяхната професия е застанала твърдо зад даренията. Нима тези хора са такива алтруисти, че да стоят по цял ден, седмица след седмица, без да получат дори капка възнаграждение за положените усилия? А от къде идват парите за тяхното поощрение?
И по-страшното е до какви последици доведе тяхната ежегодна благотворителна дейност. Желанието на хората да помагат се среща очи в очи със съмнението. Всички знаем, че всяко правило има своите изключение и че тези изключения губят авторитета и силата си да помагат, благодарение на безкористността на уличните събирачи на надежда.
Изобщо не е нужно да се засяга темата за пошлостта и безграничната дебилност на подобен тип улични измамници. Да даряваш би могло да значи и да вдъхнеш надежда на нуждаещите се, че повече никой няма да се превръща в печалбар на техен гръб. Нека спасим тлеещата искра на помощ у всеки човек, защото за щастие такава все още съществува. Ако не вярвате на тази статия, чуйте в звуковия файл впечатленията на бургазлии по темата.
А вие вярвате ли на апостолите на „уличната” благотворителност.
