И в първия ден на втория седмоднев от месеца октомврий в годината втора от управлението на правителството Му, в земята колкото една човешка длан долетя от немските страни ангел, що зовеше се Анхела.
И срещнаха я с почести като царица, пък най-първият измежду всички в рода български й дари рози цял букет. Пък от благочестивия град Русе я нарекоха доктор, ама не какъв да е доктор, а хонорис кауза.
Анхела се възрадва на обичта на туземните хора и както излезе пред тях, им рече, че страната им ще влезе в рая шенгенски, някога, ама не сега и тръбачи медийни йерихонски възвестиха първото „Осанна” за този седмоднев и после надуха по една „Трижди Анатема” за коалицията тройна, що беди и злини донесе на отечеството.
А после Онзи, Що Ляга И Става С Мисъл За Тройната Коалиция прелетя над града Перник, където преславен дом на науката откри, и не спря да лети, а прелетя над пътищата държавни и рече им на хората, че магистрали ще се строят и пушек се вдига и каза им, че 32 км. път бил построен за 30 лета от предните, а сега при него 32 км. пътища за 8 месеца били прокарани. И тръбачите медийни йерихонски възвестиха второто „Осанна” за този седмоднев и после надуха по една „Трижди Анатема” за коалицията тройна, що беди и злини донесе на отечеството.
Мина се не мина ден и страшният рицар Алексий от Ордена на тракториерите беше освободен от оковите и пратен да се лекува в своята лична крепост. И едни невинен го нарекоха, пък други го посочваха с пръст и виновен го зовяха, а магистратите си умиха ръцете поради липса на доказателства. Дори повечето от тях признаха си, че разколебани са силно дори пресилно.
Пък излезе пред замъка си Върховният трактор и рече на хората, че после хаоса винаги идва време на ред и след него появи се юнак пъргав и сръчен, що Яний от рода на Яниите се зовеше, пък издума, че дни велики славно време щяло да настъпи и летоброене ново идвало, че дори нова конституция се задавала. И се чудеха вредом всички дали туй начало е или край на епохата на трактора, а в близката Машинно-тракторна станция чаши с пенливо вино вдигнаха.
Тогаз пред хората в този миг на изпитание яви се величав и силен на Бойко цветаня Му и рече, че опасно става вече и едни хора ще да заплашват и притискат други хора да мълчат и да не казват лоши думи за Алексея от ордена на тракториерите. Ама нямало да се позволи туй.
Пък народа искаше хляб, но му дадоха зрелища и заканиха се рицари данъчни да летят над замъци и имения нотабилски и да ги рисуват от птичи поглед, пък после да питат нотабилите дали нарисуваното по рисунките им е познато.
Пък от града Брюксел се чу и възвести се, че Девата Ева Джоли била обявена за честита и преславна, щото не с огън и меч посякла момата българска Румяна. И юродивите се възрадваха, гаче не става дума за момиче наше, а за чуждо.
А в далечната страна Чили изкараха 33 миньори от пропаст дълбока, а у нас 33 занаята под земята напъхаха с нови данъци, още осигуровки. Затуй ревнаха от племената синдикални, ама те си ревяха и си лаеха, пък керванът Му си вървеше.
Настъпи ден четвъртък и Онзи, Който Огрява Навсякъде Като Слънцето взе главата на управителя на престолнината митничарска Свиленград. Посече го заради весело село едно, където нотабили яли, пили и се веселили на гърба на народен.
И вкупом тръбачите мейдийни йерихонски разтръбиха „Осанна” и после надуха по една „Трижди Анатема” за коалицията тройна, що беди и злини донесе на отечеството.
По туй време събраха се старейшини и кметове, пък изплакаха, че държавата пари за пътища не давала и общините в безпътица влязнали. И всички вкупом поискаха да им случи чудото децентрализация и тогаз реки от мед и масло щяли да потекат.
И стана петък и тогаз излезе на Бойко цветаня му и възвести, че Яний от рода на Яниите, що работи в разнородното събрание, станал бил адвокатин на организираната престъпност, дори направо адвокат на дявола бил станал и Яний му отвърна непочтително и ругателски.
Данъчните архангели долетяха и полетяха на земите бургаски, пък видяха чудесии, палати, замъци и дворци, но най-големи чудеса архитектурни зърнаха в залива, що райски зовеше се.
Пък питаха се кой живее в този земен рай, ама отговор не получиха. Но злите сили се събудиха и мъгла пратиха, която покри замъците и вече не виждаха се никак и данъчните архангели, като се нажалиха, отлетяха безславно.
Смут настъпи всеобщ и в тая суматоха брат брат не хранеше, но тежко му, на онзи, който го нямаше и дъжд запръска, а баба мравка пита щурец що ще прави той зимъска и докато безметежният инсект се чудеше какво да отговори небето притъмня, Иван Костов изсветля...около слепоочията си и тогава от нищото изникнаха двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон и започна петъчното радиопришествие, що наричаха „Шведска маса” и народът беше предаден на погибление, а душите хорски на скрап.
В началото се чу отвратителната песен с дъх на плесен „Йожин с бажин”, което ще рече „Йожин от блатото”.
Двамата водещи се притесниха, че в някакъв салам открили соя, пък после се притеснили, че в соя открили пилешка трътка.
И много глупости говориха, ама малко хора ги чуха.
След туй вестници четоха по неуважителен начин и позорно се хилеха и сумтяха.
После предаването влезе в познатото си русло на пълноводна дебилност и Максимовсон и Калудовсон се заприказваха за врачки, баячки и телячки. Под вънкашност чужда и име Зюмбюл Пейчев единият хаймана потърси пророчица Надя, за да я пита дали да продаде нивата си в село Кликач за 3 евро на квадратен метър или да чака поскъпване заради близостта до магистралата. Пророчицата изпадна в обилно слюноотделяне, запени се, запъхтя се и призова селския бек Зюмбюл да не продава на толкова ниска цена и дебело му намекна, че е тъп селяк, а той й обясни, че има нива в Кликач, но не е от село, а от град.
А пророчица Надя обслужи паралелно и друг клиент, пък после обясни на дребния земевладелец, че цените ще се вдигнат след юли следващата година, което вече беше новина за края на кризата в страната.
След тези гласове от космоса започна разискване по темата „Кой е общинският съветник, който защитава най-много правата на гражданите”
Позвъни Радо и каза, че никой не бива, държавата отивала на зле и ставало пълен батак.
Слушателят Ники спомена, че любимият му съветник бил построил небостъргач, а после каза, че където няма канализация, там няма и цивилизация.
Фейсбукърите в профила Svedska masa на предаването „Шведска маса” бяха писали, че любим съветник им е Георги Манев и някакъв гологлав, който стоял отпред и двамата водещи познаха в туй описание Костантин Луков.
После в допитването на Стан Явлението Димитров се чу, че най-любим съветник е Валери Симеонов, че Георги Манев бил пич, ама малко преди тази любвеобилност електорална да наводни ефира се чуха и ругателства срещу всички бургаски първенци и народни трибуни.
Максимовсон и Калудовсон поспориха върху тежестта на местния парламент, а после приеха на второ четене, че най-важният орган на местното самоуправление е точно съветът на старейшините, демек общинския съвет.
И настъпи чуден миг, когато слушателите на „Шведска маса” станаха свидетели на чудо. За първи път и вероятно за последен със своя глас в ефира излезе музикалния критик Жулиен Думбазов в рубриката „Музикална катастрофа”, в която този път на дисекция беше подложена песен, посветена на Девня.
Следва самият жулиендумбазовски анализ:
Позволявам си да привлека вниманието ви върху силновъздействащия евъргрийн „Девня” в изпълнение на лауреата на Димитровска награда естрадния бард Евгений Душанов.
Още от интродукцията на песента става ясно, че възприятията на слушателите фино се настройват на вълната на неподражаемите мюзикъли в стил Хачо Бояджиев. Модерността на новото време е съчетана прекрасно с ритми, чийто темпоритъм ни отвежда към стилистиката на незабравимите песни, които бригадирите изпълняваха акапелно в цеха за топлинна обработка на домати в консервния комбинат в Айтос и разбира се в Карнобат.
Лирическият герой демонстрира своята класова сила и готовност за нови и славни дела с възгласа „Девня, пристан нов на събудения ден”, чрез който с пролетарско дръзновение остро бичува несъвместимите с работническо-селския морал ретроградни навици за уседналост, мързел, вглъбеност и проспиване на сутрешните часове на деня.
Всички буржоазни предразсъдъци и религиозни догми за греховността на гордостта са пометени с животрептящото „Девня, Девня, ти си в мен, като гордост като зов”, но това не е препратка към империалистическата пропаганда на кощунственият филм „Зов за завръщане”, а зов към здравите сили на младежите и девойките на съвременна България.
Опозицията ден и нощ кореспондира с вечната борба между доброто и злото, но при Евгений Душанов този класов сблъсък е представен новаторски, т.е и през деня и през нощта студеният вятър брули лицето и ръцете, но не измръзва в гърдите сърцето. Повече от ясно е, че сърцето е прекрасна символика на прочутите в цял свят български акумулаторни батерии, които са били произвеждани години след строителството на Девня.
В парадигмата на тези изящни метафори се стига до поантата на внушенията за несъкрушимата сила на транзисторните радиоприемници ВЕФ над всевъзможните империалистически касетофони. Това разбира се не може да бъде доловено нито с просто око нито с просто ухо, но ако не го долавяте, значи вие сте много прости пишлемета.
Песента „Девня” кара слушателите да мечтаят да запалят своя „Москвич” комби и да поемат по славния път на себеутвърждаването по белите пътища, които през тебе минават и в душата остават.
Препоръчвам този висок връх в песенното творчество да бъде изпълняван на младежки сбирки или излъчван по време на общоградски и общоселски събори и празници, а най-вече е подходящ за обогатяване на интонационната среда при провеждане на сватбени тържества.
И не забравяйте, че когато Евгений Душанов е пял и печелил награди, Ерос Рамацоти още е бил непроизведен сперматозоид.
Като гръм небесен удари гласът на критика и стана тихо. Дори Максимовсон не ядеше рогчета, дори Калудовсон се покри нейде със своя хремав баритон.
И тогава изгря слънчев лъч, а трима души си платиха сметките за парното и се възцари мир, любов и дори „Непресъхващо лове” в любимия на всички романтични души сериал.
Злият сценарист отново докара пъпки на главната героиня Хортензия като и в тази серия не позволи на младите влюбени да се обичат и да консумират брака си чрез кратък и изпепелявщ секс.
Бракът на Стамат и Хортензия отново се разклати заради приближаващия кастинг за риалити-шоуто „Парланго – сцена на гредите”.
Съпругът се печеше на бавен огън и се измъчваше от ужасен срам, а материалното момиче, жена му де, се беше вторачила в опцията да стане известна и богата, дори обясни, че измерението на тези благини е 500 000 лева и „апартман” в София.
Сериалът постигна своята зла умисъл. 413 бургаски девойки вече се отъждествяваха с Хортензия, а нито един мъж не пожела да бъде като Стамат.
Така свърши поредното предаване „Шведска маса”, но надеждите на хората, че това ще е краят, уви се срутиха, когато се чу, че другия петък пак щяло да се радиоизпусне това гнусно шоу.
Чуйте го и се молете за спасението на душите си.
