И в понеделник в страната, колкото една човешка длан, пристигна гост от земите турски, що хората по света зовяха Ердоган.
И посрещна го със салтанати и почести Оногова, Що Може Да Намери Министър На Здравето Народно Дори И На Кръстопът и си говориха двамата юнаци за неща хубави и по-хубави.
Чу се, че тръба с газ ще се пуска и едни се радваха, а други газ пикаеха от яд. Пък лечителите от страната с най-много бъдещи магистрали на глава от населението се заканиха да протестират, защото се не траело да блъскат по цял ден залудо.
Ама ги превариха от племето на пенсионерите и се вдигнаха на бунт, защото се не траело вече.
И ги последваха и стражите, що реда в страната пазеха. Пък и те казаха, че се не траело и че не искали да служат на народа с бастуни, демек не искали да одъртяват от работа.
А Онзи, Който Гаси Пожари С Поглед влезе в събранието народно, що народа зове гражданско позорище и им каза на народните трибуни от трибуната, че не е безделник като тях, пък те се обидиха и чак се разстроиха и мъка и печал ги обзе, пък се помолиха на преславната и пресвета дева Цецка от рода на Цачевите да озапти Оногова, ама тя хич даже не им обърна внимание. Пък те се натъжиха пак.
Пак по туй време дансовата гвардия влезе в едно село Лъжница, за да пита един имам дали книгите му са лъжица за неговата уста. И чу се, че книгите му били опасни и учели хората на лошавини, пък имамът благочестиво размаха брадата си и рече, че книгите му са добри и учели всинца на смирение, обич и любов към ближния, но от дансовата гвардия му рекоха, че туй брадади лъжи са от село Лъжница. И се вдигна вой и крамолическа пропаганда за някой си ислям и страшни думи се чуха от хора без бради, от хора с бради и от хора без мозъци.
Но чу се вест добра. Онзи, Чиито Две Имена Се Пишат И Се Казват С Главни Букви излекува лечителите народни от недоволството им и подписа с тях договор и те вече станаха доволни и рекоха, че няма да недоволстват и няма да протестират. И любов между хората се възцари. И хубаво стана.
Ама много хубаво не е на хубаво си казаха хората и тъй стана. От тъмните и мрачни дълбини на преизподнята изпълзяха двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, престарял „Икарус” се изкашля и пусна дим, два паламуда предадоха богу дух и три овце изблеяха и възвестиха, че настъпва Денят на страшния тъп и стана страшно и брат брата си напсува, майка скри червилото на дъщеря си, а баща открадна презервативите на сина си, тогаз настъпи второто радиопришествие и накрая като край на целокупното человечество започна предаването „Шведска маса” и настана всеобщ вой, рев и скърцание със зъби.
Още в първите минути на „Шведска маса” прозвуча отвратителната песен „Как пониква тиква”. Двамината водещи наченаха да правят неуместни и просташки коментари и ефирът се задръсти от смертелна скука и тъпота.
После се чу Евгени Душанов и песента му „За тебе, Девня”, която изкърти мивките в целия жилищен комплекс около радиото.
Последва четение на газети по особено гнусен начин и кикот, хохот и грохот изпълниха предаването.
В рубриката „Масов делириум” Калудовсон и Максимовсон четоха коментари от форума на предаването и за ужас на слушателите се чуха непристойни слова и психарски изявления.
После се премина през рубриката „Гласове от космоса”, в която Калудовсон проведе разговор под вънкашност чужда и име лъжовно с ясновидката Лина. Вагабонтинът неуважително попита таз българска Сибила дали българските футбалери ще да бият уелските такива и дали да заложи пари на българската победа, дори после я попита дали да заложи в заложна къща старата шевна машина на баба си „Гритзмер Дурлацх” (машината се казва тъй, а не бабата).
Ясновидката Лина мисли дълго и мъчително и накрая отсъди „не ти се получава сладур, няма да спечелиш, не залагай пари”, от което стана ясно, че българският национален отбор няма да победи в този мач.
И Калудовсон и Максимовсон се хилеха отново глупашки, сякаш кой знае какво умно нещо бяха направили.
Пък после започнаха да ломотят по микрофоните дали страната е излязла вече от кризата или не е и цитираха само някакви 0.5% ръст, за които бил казал премиеринът български.
Тозчаз позвъни Радо и рече, че за Него (премиера) кризата е свършила, ама за тях не.
По темата за кризата се включи и Ники и препоръча на всички страдащи хора да ходят при триръкия ходжа в Руен, който лекувал много успешно всичко, дори и хемороиди и маясъл.
После определи кризата като люта чушка, която вечно сме дъвчели и ни лютяла. Накрая призова да пратим управниците на кални бани в Поморие, защото били натъпкали народа в калта.
Предаването съвсем се изпълни с безумие, когато водещият Калудовсон поздрави жена си Тони с песента „По-светла от звезда” на Дони, но не на оня Дони, а на Доника Венкова.
Букмейкърите започнаха да приемат залози, че глупавият водещ ще получи удар с чадър по главата, заради малоумния си подарък.
Стан Явлението Димитров разпита бургазлии дали вярват на премиера, че сме излезли от кризата и те рекоха не вярвам, нито края се вижда, нито е свършила, едно време е било така, сега е същото, кризата си продължава, безпаричието и то, цените се вдигат, то си беше зле и преди това, кризата се задълбава, домати от 1.60 лв. по-евтини няма, държавата е затънала, хлябът лев стана, пък за млякото да не говорим, не можем да обвиняваме премиера, сигурно го заблуждават данните, така са му казали и така казва, 0.5% не е растеж, а грабеж на покупателя, кризата се изразява в безработица и т.н.
Тук някъде фейсбукърката Елка изпрати информацията „Жени изнасилвали мъже в Зимбаве”
Тази информация беше приета като заплаха от Калудовсон и като отлична възможност за изява от Максимовсон, който изрази мерак да бъде насилен от четири пет диви и самодиви.
След това отклонение двамата водещи дадоха думата на музикалния критик Жулиен Думбазов за рубриката „Музикална катастрофа”
Поместваме рецензията му без редакторска намеса:
Песента „Мавзолей” на титана на българската попмузика от 60- те и 70- те години Георги Кордов, за пореден път показва, че всичко след него е бледа имитация на неговата музикална мисъл и творчество. Непринуденото начало на оркестрацията води съвсем естествено до ведрия пръв куплет – „над облаци светли, над сини пространства, във звездни зеници, дъга заблестя! Летят омагьосани птици и странстват, прелитат на север и юг на ята”. Тук гениалният автор на текста има предвид, че от Мавзолея са развълнувани и очаровани абсолютно всички – дори и птиците, тез безсловесни твари Божии, така са се шашнали, че летят хем на север, хем на юг, и то на ята!
Звездата над Кремъл и над София грее, казва Георги Кордов и уточнява, че дори и нашия древен Балкан е стреснат, трогнат и очарован от тази сграда – Мавзолеят, в центъра на град София. Тук вече авторовата идея преживява бурна еманация – вече птицците са уточнени – това са ята гълъби (защо гълъби – много просто, защото това са птиците – символ на мира!) Ето, тук те кацат на длан, ако сте чули правилно песента. Значи – ето тук отново се прокламира най-горещо идеята „Мир – Хляб – Социализъм”.
„Вървят часовите, на двата площада и времето сякаш, поема на път” – как да дешифрираме тези дълбоко закодирани послания в Георгикордовата песен? Много ясно – часовите бодро следят за реда и дисциплината в София и Москва (в Москва съм, в Москва съм), а времето сякаш поема на път, защото е ясно, че няма време, което да запечата завинаги светлия спомен за Мавзолея!
Съвсем естествено, в този синонимен ред, звучат следващите строфи – „Русия на Ленин, планета на Ленин, земя на Димитров, със южни черти”. Всичко това идва да каже на непросветените млади слушатели, израснали с изроди като Продиджи и Пантера, че на света има само една Русия – тази на Ленин и само една планета – пак негова. Квото е останало от света е земя на Димитров, СЪС ЮЖНИ ЧЕРТИ!
В края на песента са упоменати и несъкрушими кръвни връзки – „България – вярна сестра на Русия, Балканът и Кремъл високо блестят.”
Монументалният край кореспондира с най-чистият екзистенциализъм на комунистическите мислители от онова време, в което с вдъхновение е творил Георги Кордов – „Върти се земята, часовници бият, вървят във нощта караули, вървят.”
Тук, евентуално, някой простак и чалгаджия, от съвременните литературни и музикални критици би креснал с фалшив фалцет - „къде вървите, бе, на майка си в...”
На подобни модерни мекерета, Георги Кордов дава своя отговор, който плющи връз техните лица, като думи на вожда Димитров на Лайпцигския процес – „Вървят часовите на двата площада и времето сякаш поема на път...Притихва и слуша планетата блага, когато войнишките стъпки кънтят.
И накрая започна поредната част от прочутия сериал „Непресъхващо лове”. Главната героиня Хортензия заповяда на главния герой Стамат да се явят на кастинг за риалити шоуто „Парланго” и това доведе да страхотни скандали, пукнатини в любовта на младите, взаимни обвинения, клетви и заплахи за целостта на брака им.
Злият сценарист намекна, че Хортензия и нейният Стамат ще бъдат въвлечени в ужасни изпитания по време на шоуто и слушателите на „Шведска маса” изтръпнаха като кон, който яде замръзнал овес.
Серията свърши преди началото на кастинга за гнусното шоу и всички затаиха дъх какво ли ще се случи.
Случи се туй, че позвъни един таксиметров шофьор и каза, че един клиент се е облещил, когато чул в колата да дъни песента „Мавзолей” на Георги Кордов.
И накрая Максимовсон и Калудовсон радиоизпуснаха немски йодлер и тогава вече всичко живо пощръкля.
А най-страшното настъпи, когато стана ясно, че и другия петък това отвратително предаване щяло пак да се излъчи.
По-интересното от психопатските излияния на шведите можете да чуете в звуковия файл, под снимката
