Тя е един от най-успешните директори на театри в България. Казва, че е по-добър режисьор отколкото мениджър, но годините начело на бургаските кукловоди говорят, че се справя доста добре и като такъв. От 1994 г. управлява Държавен Куклен театър- Бургас и се опитва да запълва своето театрално пространство с любов към децата, актьорите, куклите и вълшебствата. В нейните спектакли естетиката е на първо място, както и отговорността за възпитанието на малкия зрител. Тя е Христина Арсенова. Според нея „куклен” не значи само „детски” спектакъл. И затова в нейния салон са добре дошли и малки и големи.
Убедена е, че трябва да се промени системата на оценяване на актьорските трупи и оттам размера на държавните средства. Преди дни поиска от Общинския съвет одобрение за субсидия с 10 % по-голяма от миналогодишната. Това означава около 62 000 лв. от общинския бюджет да са за издръжка за Кукления театър в Бургас през 2010г. През седмицата стана ясно, че спектакълът „Цар Дроздобрад” е номиниран за театралната награда "Икар" на Министерството на културата.
Г-жо Арсенова, как започва годината на бургаските кукловоди? С какви средства ще разполага театъра и как ще извършва дейността, имате ли притеснения от предстоящи съкращения или свиване на разходите за постановки?
Това което знаем е, че бюджетът на Министерството на културата ще бъде намален с 20 млн.лв, но дали това значи съкращения на щатни бройки или капиталови ограничения не е ясно. Притеснително е ако бъдат съкратени хора, защото ние сме на санитарния минимум и давам допълнително пари за служители на граждански договор, понеже нямам щатни бройки. В момента сме 19 души от тях 10 са актьори, останалите сме администрация и технически персонал. По един човек за всяка техническа служба. В последните 10 години ситуацията е много тежка. Все пак Бургас е голям град и се старая да поддържам продукция, която да кореспондира с мащабите му. Макар и с малко хора. И съм в най-тежка ситуация в сравнение с куклените театри в Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе , които са с много по-голям щат от нашия, но успяваме. Трудно се плаша и си мисля, че и сега ще се справя със ситуацията.
В програмата си за развитие на културния институт подчертавате, че се ръководите от кредото „всичко в името на спектакъла”. Има ли опасност поради липса на средства да пострада качеството на дадена постановка ?
Ние сме един от най-добрите. Но, сме заплашени от съкращения на доходи и хора, точно както и другите не толкова изявени и успешни театри в страната. Проблемът е, че винаги всичко е еднакво. Ако е казано 10% съкращения, значи навсякъде се съкращават 10%, но дали това е правилно? През годините от Съюза на артистите непрекъснато ни казват, че работим страшно добре. И какво от това? Никой не го оценя. Няма, да речем, привилегии да бъдат по–малко съкратените, дори и един човек да запазиш, пак има смисъл. А при нас всичко е накалпак. От години се говори, за МДТ във Велико Търново на който субсидията е стократно по-голяма от нашата, а те правят осем представления на година. Ние правим осем на седмица.
Чува се за наградите, които получаваме, но те са върха на пирамидата. Другата дейност също е важна. Тя е свързана с обезпечението на един съвременен театър. Нещо, което не мога да постигна, защото ако правя добра продукция нямам пари за обновяване на материалната част на залата. Затова тази година съм решила да отделя малко средства за залата и ще жертвам една постановка . Каквато и да е кризата, моето мнение е , че децата не бива да я усещат, когато влизат в културна институция и няма да се оправдая, че нямаме пари и положението е тежко. Въпрос на приоритети.
Кои са най-неотложните дейности свързани с театралната зала, която използвате в Театъра за драма опера и балет и от какво финансиране се нуждаете?
Желанието ни е да направим хубава самата зала и сцената ни с този твърд портал да има възможност за по-близки прожектори. Защото сега са много далеч, това е проблем за малките кукли. Светлината се разсейва докато стигне до сцената. Искам да сложим ламинат на пода на залата , трябват ни стотина нови столове, искам да ги направим цветни. По стените да сложим, детски рисунки, наградите и грамотите ни, които да бъдат в рамки и театърът да грейне. Не са много пари, но като се натрупат във времето стават много.
Културата е един от последните приоритети на всяко правителство, а по време на криза още по-малко. Ясно е, освен държавни и общински средства, директорите търсят и други начини за финансиране. Няма ли спонсори, които да подпомогнат тези почти козметични дейности в театъра?
Никога не сме имали спонсори, а ни трябват. Може би защото не сме правили в Бургас куклен фестивал, за да са сигурни спонсорите, че ще има добър рекламен ефект. Търся варианти. Печелившите театри са на Бродуей и те са два три. Общо взето парите идват винаги от това около театъра. Рекламни площи, които се продават или отдават под наем и други способи. При нас това не може да случи , защото ние нямаме право да извършваме стопанска дейност и още безброй пречки.
Този сезон целта ще е “погледът навън”, към откриване и разработване на нови пазари за продукцията на театъра, извън пределите на страната. Работим по Програма за сътрудничество и творчески обмен с чужди куклени театри, включваща съвместно продуциране на спектакли, коопродукции, размяна на представления и творчески екипи. В такива отношения сме с театър „Анимация”, Познан, Полша и Санктпетербургски държавен марионетен театър „Е.С. Демини”, Русия. Вниманието ми е насочено и към разработването на залата, може да се използва за провеждане кинофестивал на документалното кино, ежемесечни прожекции на късометражно кино и звукозаписното студио на театъра.
Ще продължите ли практика да играете и в детските заведения в общината?
Взех категорично решение да играем само в стационар. Децата трябва да излизат от тази среда, не да им се поднася театъра на място, когато са по пантофи. Усещането да ходиш на театър е съвсем друго. По някакъв начин искам да принудя хората от образованието да разберат, че посещение на театър означава посещение на театър , а не ходене на място в градините. Да, ще загубим зрители , но някой трябва да се опитва да задържа нещата на ниво. Смятам , че системата на куклените театри в България една придобивка от миналото, която трябва да се запази. Тя се цени и в чужбина. Колегите от САЩ и Европа обясняват ,че имат куклен театър периодично , само по фестивали или детски празници. Този лукс, всяка събота и неделя , да можеш да си заведеш детето в определен час на куклен театър си е нещо, което в много малко държави го има. При нас е целогодишно.
Колко зрители влизат на година в Кукления театър в Бургас?
Около 30 000 хиляди. Работим с децата от детските градини и от първи до четвърти клас. Лошото е че, много падна възрастовата граница. Трябва да променим усещането за думата „куклен”, това не значи само „детски” . Тинейджърите имат запазено място в залата. Спектакли като „Едип.Празникът на ослепяването” и „Нощта преди Рождество” на Гогол, който ги е видял, ги е харесал страшно, само че проблемът е един път да влязат при нас. Опитваме се да привличаме публика, чрез сайта на театъра, пробваме и с Фейсбук. Имаме практика да събираме имейл адреси на децата, които идват на нашите постановки и вече имаме база данни от 300-400 контакта. Пращаме им програмата за месеца , събития, поздравяваме ги за празници и рождени дни.
Очертайте основните акценти в репертоарната политика през 2010 година.
Хубавото е, че има много желаещи да правят спектакли в Бургас, защото знаят, че трупата е силна, а това е най-важно за едни творчески екип. Планираме един спектакъл за по-големите -„Графити” от Веско Бойдев. Той проследява историята между момиче и момче от първобитнообщинния строй до наши дни, изигран със всички театрални средства на епохите. Ще правим „ Трите прасенца” и преговаряме с колегите от Варна, които разполагат с материалната част. Скъпото нещо при нас е правенето на кукли. Обмяната удължава живота на спектакъла и няма нищо лошо.
Имаме покана за фестивал в иранската столица Техеран. Планираме турнета до Турция, имаме постоянни контакти в Измир, Люлебургаз вече и в Бурса и в Чанаккале. През май ще участваме на Шекспировия фестивал в Истанбул с „Както ви се хареса”. Няма да пропуснем и националните фестивали.
Дори и кризата да достигне такива размери, че да не можем да си позволим да създаваме нови постановки, в репертоара ни има достатъчно недоизграни заглавия, с който можем да покрием цял театрален сезон
