Няма място за старите кметове
Няма място за старите кметове / снимка: Дарик - Благоевград, архив

Няма място за старите кметове след 23 октомври. В повечето от големите български общини хората искат промяна и нагласите им са в полза на кандидатите, които се канят да премахнат статуквото в местната власт.

Това показва поредният сондаж за обществените нагласи, който провеждат в интернет Уеб рисърч и ЕСТАТ.

Две седмици преди вота, в 19 от големите общини, мнозинството от избирателите заявяват, че предпочитат да имат нов кмет. Едва в 7 общини, настоящите кметове имат шанс за нов мандат.

С най-стабилни позиции остават градоначалникът на Бургас, който печели симпатиите на 71% от съгражданите си, кметът на Пазарджик с 68% подкрепа и колегата им в Добрич, която биха преизбрали 46% от участвалите в онлайн допитването.

Силни са позициите на кметовете в Хасково, Перник, Монтана и Кюстендил. В тези градове обаче делът на колебаещите се е доста висок (между 15 и 21%) и това може съществено да промени шансовете за успех на досегашните управници.

Категорично изразена воля за промяна има във Велико Търново и Видин. Там близо 80% от анкетираните са категорични, че ще гласуват за нов кмет.

Големи са шансовете на новите кандидат-кметове в Стара Загора, Русе, Габрово и Благоевград, където досегашният градоначалник не се кандидатира отново.

Значителна е подкрепата, която новите лица получават, в Кърджали, Ловеч, Плевен, Пловдив, Смолян, Търговище, Шумен и Ямбол.

„На кантар" изглеждат изборите в Разград, където 46% от участвалите в анкетата предпочитат нов кмет, 33% са за настоящия, а делът на колебаещите се близо 21%.

„Много от общините вероятно все пак ще запазят управниците си, на принципа на „познатото и държано под контрол зло", предпочетено пред хипотетично още по-големите заплахи в неизвестността", коментира Иво Желев от ЕСТАТ. Социологът добавя, че на много места, избирателите хем искат промяна, хем искат тя да е умерена и затова я очакват от „старите муцуни".


*Данните са от онлайн анкетно проучване и имат ориентировъчен, а не прогностичен характер по отношение на политическите нагласи и електоралните предпочитания.