До 21 август жителите и гостите на Пазарджик могат да посетят изложбата "Пафти от фонда на Регионален исторически музей", информираха от културната институция.
Експозицията включва над 50 експоната, като някои от тях за първи път се показват пред публика, след като са включени във фонда на музея през 60-те години на ХХ век.
Пафтите като накит и амулет са познати още от дълбока древност. Те са произведения на куюмджийския (златарски) занаят, израз са на стремежа към красота, както и свидетелство за творческите възможности на безименните майстори. Това са едни от най-широко разпространените традиционни български накити, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
Според изработката си те попадат в периода между началото на ХIХ век и началото на ХХ век. Вероятно голяма част от тях са дело на местни майстори. Известен факт е, че златарският еснаф в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е икономически силен. По негови данни през 1808 г. е имало общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на майстори от близките населени места като Панагюрище и Пловдив, посочват от РИМ в Пазарджик.
В експозицията са включени образци с различна форма и украса – пафти с растителна украса, с изображения на животни и небесни светила, с архитектурни елементи, пластини с религиозни мотиви, с геометрични декорации, с филигранна украса и имитация на филигран. Материалът, от който са изработени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е използвано сравнително малко и най-вече за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на производство са леене, коване, гранулиране, филигран и емайлиране. Най-изящните накити са тези, изработени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични части – дясна и лява, които се закопчават една към друга посредством кукичка и ухо или чрез шарнирно закопчаване посредством игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга части на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на социален статус. Невестата ги получава в дар на сватбата си от момъка. Те са неизменна част от облеклото на омъжената жена.
Пафтите са накит, но и амулет - както заради материала, от който са изработени, така и заради изобилието от семантично натоварените знаци и символи, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функция.
Експозицията включва над 50 експоната, като някои от тях за първи път се показват пред публика, след като са включени във фонда на музея през 60-те години на ХХ век.
Пафтите като накит и амулет са познати още от дълбока древност. Те са произведения на куюмджийския (златарски) занаят, израз са на стремежа към красота, както и свидетелство за творческите възможности на безименните майстори. Това са едни от най-широко разпространените традиционни български накити, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
Според изработката си те попадат в периода между началото на ХIХ век и началото на ХХ век. Вероятно голяма част от тях са дело на местни майстори. Известен факт е, че златарският еснаф в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е икономически силен. По негови данни през 1808 г. е имало общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на майстори от близките населени места като Панагюрище и Пловдив, посочват от РИМ в Пазарджик.
В експозицията са включени образци с различна форма и украса – пафти с растителна украса, с изображения на животни и небесни светила, с архитектурни елементи, пластини с религиозни мотиви, с геометрични декорации, с филигранна украса и имитация на филигран. Материалът, от който са изработени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е използвано сравнително малко и най-вече за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на производство са леене, коване, гранулиране, филигран и емайлиране. Най-изящните накити са тези, изработени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични части – дясна и лява, които се закопчават една към друга посредством кукичка и ухо или чрез шарнирно закопчаване посредством игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга части на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на социален статус. Невестата ги получава в дар на сватбата си от момъка. Те са неизменна част от облеклото на омъжената жена.
Пафтите са накит, но и амулет - както заради материала, от който са изработени, така и заради изобилието от семантично натоварените знаци и символи, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функция.
