В Берлин бяха погребани кости, за които изследователи смятат, че са на жертви на престъпления, извършени в името на науката, включително и по време на нацистите, предадоха осведомителните агенции.
Фрагменти от човешки и животински кости са намерени за първи път случайно в кампуса на Берлинския свободен университет през 2014 г. по време на строителни дейности.
Има съмнения, че те са от Института по антропология, човешка наследственост и евгеника "Кайзер Вилхелм", издигал се на това място от 1927 до 1945 г.
Заради своите етноложки колекции той е свързан не само с колониални престъпления, но и с нацистки, каза президентът на висшето училище Гюнтер Циглер на церемонията, състояла се в четвъртък на гробище в западната част на Берлин.
Учените извършиха разкопки, за да разберат повече за останките. Намерени са общо около 16 000 части от кости. Остатъци от лепило и доказателства за поставяне на етикети на някои от тях, както и липсата на съвременни медицински интервенции, предполагат, че много от костите може да са били част от антропологични или археологически колекции, казват още от университета.
Те бяха погребани в пет дървени ковчега, а на сив надгробен камък е поставен надпис "Жертви в името на науката". На церемонията присъстваха представители на групи, които са били преследвани в колониалния и нацисткия период. Те гласуваха срещу по-нататъшни анализи на човешките кости в полза на достойно погребение на останките.
"Не знаем кои са хората, които днес погребваме. Въпреки това е много вероятно някои от фрагментите да бъдат проследени до жертвите на нацистите", каза Дочи Райнхард, председател на Централния съвет на синтите и ромите в Берлин-Бранденбург.
"Следите водят до сътрудничество между бившия институт "Кайзер Вилхелм" и лекаря в Аушвиц-Биркенау - Йозеф Менгеле", който експериментира върху затворници в нацисткия лагер с цел доказване на техни расови теории.
Даниел Ботман, директор на Централния съвет на евреите в Германия каза, че присъствието на опечалени "помага да се гарантира, че историите на жертвите продължават да се разказват или дори се представят за първи път".
"Скръбта ни днес за престъпленията от миналото създава колективни паметници на утрешния ден", допълни той, цитиран от Ройтерс.
Фрагменти от човешки и животински кости са намерени за първи път случайно в кампуса на Берлинския свободен университет през 2014 г. по време на строителни дейности.
Има съмнения, че те са от Института по антропология, човешка наследственост и евгеника "Кайзер Вилхелм", издигал се на това място от 1927 до 1945 г.
Заради своите етноложки колекции той е свързан не само с колониални престъпления, но и с нацистки, каза президентът на висшето училище Гюнтер Циглер на церемонията, състояла се в четвъртък на гробище в западната част на Берлин.
Учените извършиха разкопки, за да разберат повече за останките. Намерени са общо около 16 000 части от кости. Остатъци от лепило и доказателства за поставяне на етикети на някои от тях, както и липсата на съвременни медицински интервенции, предполагат, че много от костите може да са били част от антропологични или археологически колекции, казват още от университета.
Те бяха погребани в пет дървени ковчега, а на сив надгробен камък е поставен надпис "Жертви в името на науката". На церемонията присъстваха представители на групи, които са били преследвани в колониалния и нацисткия период. Те гласуваха срещу по-нататъшни анализи на човешките кости в полза на достойно погребение на останките.
"Не знаем кои са хората, които днес погребваме. Въпреки това е много вероятно някои от фрагментите да бъдат проследени до жертвите на нацистите", каза Дочи Райнхард, председател на Централния съвет на синтите и ромите в Берлин-Бранденбург.
"Следите водят до сътрудничество между бившия институт "Кайзер Вилхелм" и лекаря в Аушвиц-Биркенау - Йозеф Менгеле", който експериментира върху затворници в нацисткия лагер с цел доказване на техни расови теории.
Даниел Ботман, директор на Централния съвет на евреите в Германия каза, че присъствието на опечалени "помага да се гарантира, че историите на жертвите продължават да се разказват или дори се представят за първи път".
"Скръбта ни днес за престъпленията от миналото създава колективни паметници на утрешния ден", допълни той, цитиран от Ройтерс.
