Лидерите на Европейския съюз ще се споразумеят за санкции срещу турски лица в четвъртък заради спора за енергийните проучвания с Гърция и Кипър, но ще отложат всякакви по-строги стъпки до март, се казва в нов проект на изявление за срещата на върха на европейските лидери, съобщава Reuters.
Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър.
ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари.
Турция твърди, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи.
Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда.
„Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък.
Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект.
Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби.
През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване.
Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех.
Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция.
Източник: „Фокус“
Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър.
ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари.
Турция твърди, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи.
Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда.
„Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък.
Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект.
Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби.
През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване.
Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех.
Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция.
Източник: „Фокус“
