Реките в Гърция пресъхват, а езерата изчезват. "Kathimerini" се обръща към експерти, за да разбере защо Дойрани, Вистонида, Пикролимни и Галикос в северната част на страната пресъхват.
Единственият жител на Керасия, разположен на 600 метра на планината Папикио в Родопи, наблюдава промените в реката на селото от 80-те години на миналия век. "Преди чувахме рева на Аспропотамос. Сега тя е притихнала. Нивото на водата е спаднало от един метър на 8-10 сантиметра", казва пенсионираният адвокат Сотирис Пупузис пред Kathimerini, говорейки за една от няколкото реки, които захранват езерото Вистонида в съседния град Ксанти.
Аспропотамос е само един от десетките водни басейни в Северна Гърция, които са жертва на намалените валежи, по-слабото снеготопене и по-високите температури.
"Имахме няколко валежа през март, но те не могат да напълнят артезианския басейн и да подхранват реката. Тази година в селото дори нямаше сняг", казва притеснен Пупузис. "Дори на връх Папикио, на 1460 метра, имаше не повече от 10 сантиметра и това се стопи много бързо заради жегата".
Атанасиос Лукас, професор по хидрология и водни ресурси в Солунския университет "Аристотел", е направил подобни наблюдения, използвайки данни от Националната метеорологична служба на Гърция (HNMS).
Тъжна гледка: Защо пресъхват реките и язовирите у нас? (ВИДЕО)
"Водните басейни в Централна Македония са в сериозна криза през последните две, две и половина години", отбелязва той.
"Ако присвоим нива на опасност (като червеното е най-високо, оранжевото е малко под него, а жълтото е умерено), ще получим емпирична представа за нивото на риска в Северна Гърция. Дойран и други по-малки езера например са в червено. Река Стримонас и язовирът Керкини са оранжеви, както и Преспанските езера.
Река Нестос и езерото Вистонида (жълто-оранжево) са потенциални проблемни места, докато не е изключено река Еврос (жълто) да срещне трудности по-късно през годината, въпреки че подобно нещо не е очевидно в момента", казва той.
Александра Гемици, професор в катедрата по екологично инженерство на Тракийския университет "Демокрит" и ръководител на обсерваторията за засушаване в района на Родопи, подчертава, че засушаването не се проявява изведнъж, както наводненията и пожарите. Според нея сушата е "хитър враг", който се проявява едва след като нанесе значителни и вероятно неуправляеми щети.
Гемици изразява съжаление, че липсват координирани, централизирани усилия за картографиране на това тревожно явление, като отбелязва, че всичко се свежда до усилията на няколко учени, които провеждат съответните изследвания.
От друга страна, съвременните технологии и сателитните изображения улесняват задачата. Един такъв инструмент е мисията на НАСА, която картографира глобалната влажност на почвата. Нейните сателитни изображения показват отрицателни аномалии в много части на страната през пролетта на 2021, 2022 и 2023 г. в сравнение със средните стойности за периода 2015-2023 г. Снимката на Еврос от пролетта на 2023 г. е особено показателна, особено след като през август следващата година в района избухва опустошителен пожар, който унищожава гората Дадия.
Измерванията на Университета Демокрит в Родопи показват подобен модел на постоянно намаляване на почвената влага от 2021 г. нататък. Въпреки че в миналото районът не е бил податлив на горски пожари, през октомври 2022 г., а също и през август миналата година, той преживява унищожителни пожари.
Спътниковите изображения, картографиращи продуктивността на растителността, или скоростта, с която растенията набавят нова органична материя, също рисуват тревожна картина, която оказва влияние върху цялостното биоразнообразие, но има и преки последици за селското стопанство и животновъдството.
Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“ (СНИМКИ)
Разположено на границата между Ксанти и Родопи, Вистонида е солено езеро, което се захранва със сладка вода от Аспропотамос и със солена вода от Косинтос и Компсатос. Притокът на първата от тях намалява поради намаляването на валежите, а солеността на езерото се повишава, което нарушава естествения баланс.
Председателят на Асоциацията на рибарите във Вистонида, Гиоргос Гилис, знае точно какво е въздействието. "Езерото се е свило от 6500 хектара на 4000, а дълбочината му от 4 метра на места е намаляла до 2,5 метра. Водата се изпарява, когато достигнем температури от 40, 41 и 42 градуса по Целзий, а когато имаме наводнения, те пълнят езерото с наноси, които се натрупват. А дъждовете са или прекалено много, или изобщо не падат", казва той.
"Тези внезапни промени в околната среда на езерото са довели и до нашествието на онзи "дявол", който обича топлите води - синия рак, и той ни убива. Вече няма нито шаран, нито змиорка; добивът на пясъчна коса също непрекъснато намалява. Когато се присъединих към асоциацията през 1992 г., улавяхме до 300 тона пясъчна мида. Миналата година уловихме 30 тона при 80 тона година по-рано".
Всъщност през последните 30 години Северна Гърция се затопля по-бързо, отколкото други части на страната, и е водеща в тенденцията за увеличаване на дните на засушаване, казва пред Kathimerini Ставрос Дафис, физик-метеоролог, който работи в службите Meteo.gr и Climatebook.gr на Националната обсерватория в Атина, като посочва резултатите от програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята Copernicus.
Според Дафис 2023 г. е била знакова за Гърция по отношение на изменението на климата, но по-специално в Северна Гърция годишната оценка, публикувана от Climatebook.gr, е показала, че в този район има най-големи отклонения в цялата страна.
"В Североизточна Гърция дните и нивата на валежите са били много по-малко от средните стойности за 30-те години, докато в планините на Македония и Тракия се наблюдава най-голямо намаление на броя на дните със снежна покривка и на дебелината на снежната покривка, а снеговалежите вече са ограничени до нарастващите височини", казва той, като отбелязва, че подобни проблеми са отчетени и на Балканите, което означава и по-малко оттичане и топене на снега в полза на Гърция.
Професор Лукас от университета "Аристотел" посочва данните на HNMS, за да отбележи, че тази зима е била най-топлата в Гърция от 1960 г. насам. "Средната температура през зимата на 2023-2024 г. е била с 2,3 градуса по Целзий по-висока от тази през 1981-2010 г. и с 0,2 градуса по-висока от зимата на 2020-2021 г., която досега е била най-топлата от 1960 г. насам. Най-големите разлики се наблюдават в Северна Гърция и по-специално в Тракия и островите в северната част на Егейско море", отбелязва той.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Единственият жител на Керасия, разположен на 600 метра на планината Папикио в Родопи, наблюдава промените в реката на селото от 80-те години на миналия век. "Преди чувахме рева на Аспропотамос. Сега тя е притихнала. Нивото на водата е спаднало от един метър на 8-10 сантиметра", казва пенсионираният адвокат Сотирис Пупузис пред Kathimerini, говорейки за една от няколкото реки, които захранват езерото Вистонида в съседния град Ксанти.
Аспропотамос е само един от десетките водни басейни в Северна Гърция, които са жертва на намалените валежи, по-слабото снеготопене и по-високите температури.
"Имахме няколко валежа през март, но те не могат да напълнят артезианския басейн и да подхранват реката. Тази година в селото дори нямаше сняг", казва притеснен Пупузис. "Дори на връх Папикио, на 1460 метра, имаше не повече от 10 сантиметра и това се стопи много бързо заради жегата".
Атанасиос Лукас, професор по хидрология и водни ресурси в Солунския университет "Аристотел", е направил подобни наблюдения, използвайки данни от Националната метеорологична служба на Гърция (HNMS).
Тъжна гледка: Защо пресъхват реките и язовирите у нас? (ВИДЕО)
"Водните басейни в Централна Македония са в сериозна криза през последните две, две и половина години", отбелязва той.
"Ако присвоим нива на опасност (като червеното е най-високо, оранжевото е малко под него, а жълтото е умерено), ще получим емпирична представа за нивото на риска в Северна Гърция. Дойран и други по-малки езера например са в червено. Река Стримонас и язовирът Керкини са оранжеви, както и Преспанските езера.
Река Нестос и езерото Вистонида (жълто-оранжево) са потенциални проблемни места, докато не е изключено река Еврос (жълто) да срещне трудности по-късно през годината, въпреки че подобно нещо не е очевидно в момента", казва той.
Александра Гемици, професор в катедрата по екологично инженерство на Тракийския университет "Демокрит" и ръководител на обсерваторията за засушаване в района на Родопи, подчертава, че засушаването не се проявява изведнъж, както наводненията и пожарите. Според нея сушата е "хитър враг", който се проявява едва след като нанесе значителни и вероятно неуправляеми щети.
Гемици изразява съжаление, че липсват координирани, централизирани усилия за картографиране на това тревожно явление, като отбелязва, че всичко се свежда до усилията на няколко учени, които провеждат съответните изследвания.
От друга страна, съвременните технологии и сателитните изображения улесняват задачата. Един такъв инструмент е мисията на НАСА, която картографира глобалната влажност на почвата. Нейните сателитни изображения показват отрицателни аномалии в много части на страната през пролетта на 2021, 2022 и 2023 г. в сравнение със средните стойности за периода 2015-2023 г. Снимката на Еврос от пролетта на 2023 г. е особено показателна, особено след като през август следващата година в района избухва опустошителен пожар, който унищожава гората Дадия.
Измерванията на Университета Демокрит в Родопи показват подобен модел на постоянно намаляване на почвената влага от 2021 г. нататък. Въпреки че в миналото районът не е бил податлив на горски пожари, през октомври 2022 г., а също и през август миналата година, той преживява унищожителни пожари.
Спътниковите изображения, картографиращи продуктивността на растителността, или скоростта, с която растенията набавят нова органична материя, също рисуват тревожна картина, която оказва влияние върху цялостното биоразнообразие, но има и преки последици за селското стопанство и животновъдството.
Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“ (СНИМКИ)
Разположено на границата между Ксанти и Родопи, Вистонида е солено езеро, което се захранва със сладка вода от Аспропотамос и със солена вода от Косинтос и Компсатос. Притокът на първата от тях намалява поради намаляването на валежите, а солеността на езерото се повишава, което нарушава естествения баланс.
Председателят на Асоциацията на рибарите във Вистонида, Гиоргос Гилис, знае точно какво е въздействието. "Езерото се е свило от 6500 хектара на 4000, а дълбочината му от 4 метра на места е намаляла до 2,5 метра. Водата се изпарява, когато достигнем температури от 40, 41 и 42 градуса по Целзий, а когато имаме наводнения, те пълнят езерото с наноси, които се натрупват. А дъждовете са или прекалено много, или изобщо не падат", казва той.
"Тези внезапни промени в околната среда на езерото са довели и до нашествието на онзи "дявол", който обича топлите води - синия рак, и той ни убива. Вече няма нито шаран, нито змиорка; добивът на пясъчна коса също непрекъснато намалява. Когато се присъединих към асоциацията през 1992 г., улавяхме до 300 тона пясъчна мида. Миналата година уловихме 30 тона при 80 тона година по-рано".
Всъщност през последните 30 години Северна Гърция се затопля по-бързо, отколкото други части на страната, и е водеща в тенденцията за увеличаване на дните на засушаване, казва пред Kathimerini Ставрос Дафис, физик-метеоролог, който работи в службите Meteo.gr и Climatebook.gr на Националната обсерватория в Атина, като посочва резултатите от програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята Copernicus.
Според Дафис 2023 г. е била знакова за Гърция по отношение на изменението на климата, но по-специално в Северна Гърция годишната оценка, публикувана от Climatebook.gr, е показала, че в този район има най-големи отклонения в цялата страна.
"В Североизточна Гърция дните и нивата на валежите са били много по-малко от средните стойности за 30-те години, докато в планините на Македония и Тракия се наблюдава най-голямо намаление на броя на дните със снежна покривка и на дебелината на снежната покривка, а снеговалежите вече са ограничени до нарастващите височини", казва той, като отбелязва, че подобни проблеми са отчетени и на Балканите, което означава и по-малко оттичане и топене на снега в полза на Гърция.
Професор Лукас от университета "Аристотел" посочва данните на HNMS, за да отбележи, че тази зима е била най-топлата в Гърция от 1960 г. насам. "Средната температура през зимата на 2023-2024 г. е била с 2,3 градуса по Целзий по-висока от тази през 1981-2010 г. и с 0,2 градуса по-висока от зимата на 2020-2021 г., която досега е била най-топлата от 1960 г. насам. Най-големите разлики се наблюдават в Северна Гърция и по-специално в Тракия и островите в северната част на Егейско море", отбелязва той.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
