Европейските срещи на върха често завършват с неочаквани обрати в последния момент, но този път залогът беше още по-висок. След маратонски преговори лидерите на ЕС се договориха за план за финансиране на Украйна чрез общ дълг на Съюза, макар три държави да отказаха да се включат. Това не беше вариантът, за който настояваше мнозинството – предпочитанието беше замразените руски активи да бъдат използвани в подкрепа на Киев.
Ето кои излязоха победители и кои – губещи от ключовата среща за Европа.
Победители
Барт де Вевер
Белгийският премиер демонстрира хладнокръвна съпротива срещу използването на замразени руски активи – идея, на която се противопоставяше от самото начало. Дълго време той беше почти единственият противник, докато Италия и още няколко държави не изразиха колебания в края на деня.
Тактиката му се оказа решаваща: след седмици на отказ от варианта с активите, който според него би изложил страната му на сериозен риск от руски ответни действия, екипът му преговаря цял ден с Европейската комисия, но накрая постави условие за „неограничена“ подкрепа от останалите държави. Това се оказа неприемливо и направи резервния вариант – общия дълг – единствената възможност, с която повечето можеха да се съгласят.
Джорджа Мелони
Италианският премиер се превърна в истинския „кралски посредник“ на срещата. Тя диктуваше темпото по търговското споразумение ЕС–Меркосур и избра точния момент да се намеси по въпроса за Украйна. След седмици в сянка, докато Белгия водеше битката срещу използването на руските активи, Мелони се включи късно вечерта, когато планът за заем срещу репарации вече беше отпаднал, и наклони везните. Дипломати от ЕС разказаха пред „Политико“, че тя дори не е взела думата в първата част на срещата, но именно нейното действие доведе до финалното споразумение.
Антонио Коща
Постигането на сделка беше трудно, а финализирането ѝ в рамките на един ден изглеждаше почти невъзможно. Въпреки това Коща постигна целта си – да сведе срещата до един ден. Докато мнозина очакваха продължение и през уикенда, той успя да я приключи навреме. Без да се обвързва изцяло с нито една опция, той се издигна над споровете и изведе процеса до резултат.
Всички ключови участници във войната
Колкото и парадоксално да звучи, всеки от основните играчи около войната в Украйна си тръгна с нещо. Володимир Зеленски получи необходимото финансиране. Европа изпълни обещанието си за подкрепа. Замразените активи на Владимир Путин няма да бъдат използвани срещу него. Доналд Тръмп запазва възможността да използва тези активи като лост в евентуално бъдещо мирно споразумение.
Губещи
Фридрих Мерц
Рядко се случва среща на върха да бъде толкова неблагоприятна за германски канцлер. В рамките на часове Мерц понесе два тежки удара: отлагането на сделката с Меркосур и провалът на плана за използване на замразените руски активи, който той активно защитаваше. Германия и съюзниците ѝ от Северна Европа настояваха, че общият дълг е невъзможен заради изискването за единодушие и риска от унгарско вето. Крайният резултат опроверга тази теза – общ дълг с три държави извън схемата. Поредно доказателство, че в Брюксел „невъзможно“ често означава просто липса на политическа воля. Усилията на Мерц – включително посещението му в Брюксел и публичните му текстове в защита на плана – донесоха малко утеха, въпреки че техническата работа по алтернативни варианти продължава.
Урсула фон дер Лайен
Председателят на Европейската комисия сподели съдбата на Мерц в опита да изключи общия дълг, въпреки че собствените ѝ екипи подготвяха резервни сценарии. Тя отвори вратата към този вариант едва в сряда със слово в Страсбург – твърде късно, за да си припише заслугите за постигнатото споразумение. Дотогава инерцията вече беше сменена и други насочваха развоя.
Мете Фредериксен
Датският премиер остана встрани от германския фронт, но Дания, която поема ротационното председателство на Съвета на ЕС, както и целият северен блок, негласно подкрепяха тезата, че единственият вариант са замразените активи. В крайна сметка надделя противоположният лагер – общото финансиране за Украйна през следващите две години, а алтернативните схеми останаха на заден план.
Унгария, Словакия и Чехия
Трите държави постигнаха краткосрочна, предимно във финансов аспект победа, като избегнаха пряко участие във финансирането на Украйна. Цената обаче може да се окаже висока – средствата ще бъдат осигурени така или иначе, а подобна позиция ги доближава до статута на изолирани партньори в ЕС. Дали това ще има последици, предстои да се види.
