Ситуацията с трафика на хора с цел секс търговия или принудителен труд изглежда се влошава, тъй като много държави пренебрегват световния проблем, заяви Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). Тя не обяви цифри за броя на хората, жертви на трафик всяка година, но доклад на Държавния департамент на САЩ я определя на 800 000. За сравнение, според оценка на Международната организация по труда от 2005 г. 2.5 милиона души годишно стават обект на трафик. Проучването на структурата на ООН твърди, че в 40 % от засегнатите държави няма регистрирана дори една присъда, ключова мярка за въздържане от извършване на престъплението.
"200 години след рождението си, Ейбрахам Линкълн трябва да се обръща в гроба си", заяви ръководителят на UNODC Антонио Мария Коста. "Великият освободител не сложи край на робството. То е живо и е в добро състояние под формата на трафик на хора – престъпление, което е срамно за всички нас". Докладът изтъква също, че от сексуалната експлоатация страдат преди всичко жени и девойки, жените на първо място за повечето трафиканти в близо една трета от наблюдаваните 155 държави. 20 % от жертвите са деца, но те преобладават в района на Меконг, Югоизточна Азия, и в части от Африка.
"Чевръстите пръсти на децата се експлоатират за разплитане на усукани рибарски мрежи, при ушиването на луксозни стоки или при брането на какаото. Злоупотребява се с тяхната невинност за просия или за експлоатацията им като проститутки", заключава докладът. Приблизително 79 % от трафика на хора включва секс робство, 18 % включват принудителен или задължителен труд, принудителни бракове и дори противозаконно отнемане на човешки органи. "Общественото мнение се пробужда са реалностите на модерното робство, но много правителства все още го отричат. Има дори пренебрежително отношение, когато става дума за докладването му или за съдебно преследване на случаи на трафик", се посочва в доклада.
"Опасяваме се, че проблемът се влошава, но не сме в състояние да го докажем поради липса на факти и обструкцията от страна на много правителства". Според UNODC, 63 % от държавите, обхванати от доклада, са разработили анти-трафик законодателство от влизането в сила на специалния протокол на ООН срещу престъплението преди пет години. Броят на осъдените за извършването му нараства, но предимно в няколко страни. Много други, особено в Африка, нямат законова регулация или воля да се преборят с трафика на хора. Броят на осъдените на много места рядко надхвърля този на извършителите на далеч по-редки престъпления като отвличания и е много по-малък в сравнение с предполагаемия брой жертви, посочва докладът.
"Или тези държави са слепи за проблема, или зле оборудвани да се справят с него, или и двете", се казва по-нататък в документа.
"Някои страни, включително много големи, дори не ни съобщават за проблема при тях. Това може да се дължи или на дезорганизация за събиране на информация или на липса на желание да я споделят, може би поради неудобство", заключава докладът на UNODC. В него нито една отделна страна не е обект на критики.
Миналогодишното издание на изследването посочваше Алжир, Куба, Иран, Молдова, Мианмар, Северна Корея, Оман, Саудитска Арабия, Судан и Сирия като най-големи нарушители в тази област. Отбелязва се обаче, че Китай, Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Либия, Тунис, Мадагаскар и някои централноафрикански държави или са отклонили поисканата от UNODC информация, или не разполагат с такава, която да предоставят, допълва БГНЕС.
Има спешна необходимост социалните учени и правителствата да започнат размяна на информация и енергични законови действия. "Ако не преодолеем тази криза на познанието, ще се борим на сляпо с проблема", отбелязва проучването на световната организация, посветено на трафика на хора.
