Барак Обама е нещо като машина за спокойствие и ведрост, се казва в обширен коментар на седмичника "Ди Цайт".
Авторът Дейвид Брукс сравнява кандидата на демократите с различни досегашни президенти на САЩ. Вече две години наблюдаваме Барак Обама в предизборната борба - и през цялото това време той нито веднъж не изгуби самоконтрол пред очите на обществеността. В битки и свади, въпреки изтощението и кризата, Обама нито веднъж не показа гняв, страх, тревога, огорчение, избухливост. Навремето Бил Клинтън се опитваше да прелъсти публиката си в предизборната кампания. При Обама е точно обратното - той самият е обект на прелъстяване. Той сякаш не се нуждае от любовта на своите слушатели. Те обаче са гладни за неговата симпатия, докато самият Обама остава спокоен, пълен с разбиране и дидактичен. Веселият нрав на Рузвелт и жизнерадостните изяви на Рейгън не са присъщи на Обама - той е по-скоро 
аналитичният тип. Тъкмо поради това остана незасегнат от обвинението, че има връзка с радикалния ляв теоретик Уилям Ейърс. Обама е човек без предразсъдъци, но никога не се хвърля заслепен напред. Той произхожда от буржоазно семейство и по инстинкт избягва революционните жестове, подменяйки ги с план от шест точки. Това не личеше достатъчно ясно по времето, когато още говореше за "острата необходимост от промяна".
Днес обаче вече е видно за всички. Тъй че без особени рискове можем да направим прогнозата, че Обама би могъл да стане велик президент. Него не го преследват нито демоните на саморазрушението, нито липсата на дисциплина. Той е в състояние хладнокръвно да възприема действителността без никакви подправки. И би могъл - нещо, с което вече се е захванал - да събере около себе си някои от най-умните глави в страната и да им даде пълна свобода на действие, защото интелектуалната несигурност му е съвършено чужда. Независимо от младостта му добре можем да си представим, че начело на администрацията си Обама ще бъде в състояние да води високоинтелигентни и нюансирани дискусии по дългосрочни проблеми. Можем да правим всякакви прогнози за края на съревнованието. Под черта обаче остава фактът, че през последните две години Обама несъмнено се представи много добре в контакта си с избирателите. Той е всичко друго, но не и някаква модна звезда - той е суверенен, владее се, а всичко това може би го прави дори малко скучен. (БГНЕС)
