Мъж си почива под стар чадър върху планина от боклуци, преди отново да се захване със сортирането им в Грамачо, най-голямото сметище в Латинска Америка, разположено на брега на залива в Рио. То изхранва 20 000 души, но правителството реши да го затвори преди Рио+20.
Теренът е нестабилен и от тежестта на камионите се усеща мърдането на старото тресавище, където се трупат боклуците, някои от които токсични, след създаването на бунището през 1976 г. в разгара на диктатурата, без някога да са обработвани по адекватен начин.
През 2004 г. имаше серия от замърсявания в бунището, в което всеки ден се изсипват 8000 тона боклуци и кметството в Рио реши да затвори Грамачо.
Затварянето му беше отлагано няколко пъти и накрая бе определено за началото на юни, малко преди срещата на върха на ООН за устойчивото развитие Рио+20 от 13 до 22 юни, на която са очаквани 115 държавни глави и 50 000 представители от цял свят.
Преди да бъде затворено, близо 2000 "катадори", както наричат в Бразилия хората, които сортират и продават боклуците, които могат да бъдат рециклирани, са обединиха, за да поискат обезщетение от общината и получиха 7500 долара.
"Какво ще стане с тези семейства?"
Всички катадори не са доволни и много се питат за бъдещето на стотици семейства в малкото съседно градче Грамачо, където живеят 20 000 души, когато тези пари бъдат похарчени.
"Затварянето на бунището ще има много голямо влияние върху нас, тъй като за мнозина това бе единственият източник на приходи. Какво ще стане с тези семейства? 7500 долара са нищо за някой, който е работил там целия си живот", заяви 32-годишната Ана Карла Нисталдо, която е прекарала тук половината си живот.
В къщата си в квартала на бунището тя има два телевизора, микровълнова печка и Ди Ви Ди и показва с гордост пръстените, рамките и стойки за снимки, които е направила от отпадъци. "Отгледах децата си с парите от боклуците и не им липсваше нищо", каза тя.
Според кметството ръчното сортиране е донесло миналата година приходи от близо 12 милиона долара.
Всеки катадор се специализира в материал (пластмаса, метал, хартия или стъкло), които продава на един от 42-та склада в квартала или на трети лица.
Въпреки рискове от токсичните отпадъци като метана, който се отделя при разлагането им, и заразните болести, работата на бунището за мнозина е най-добрата възможност, която имат. "Плащат ни ден за ден, близо 45 долара на ден, това е по-добре от работа в града", заяви младежът Евертън, един от малцината, които имат планове за бъдещето. "Готов съм да похарча половината от обезщетението си, за да уча", обясни той.
В Бразилия минималната заплата е 622 реала на месец (306 долара), отбелязва БТА.
В продължение на 36 години тези работници показаха, понякога с цената на живота си, че могат да имат ключова роля в устойчивото развитие. 60 процента от градовете в Бразилия все още не преработват отпадъците си.
Боклуците, които отиват в Грамачо, след това се прехвърлят в друго бунище в западната зона и са обработвани от частна фирма.
Друга фирма "Нова Грамачо" се занимава с експлоатирането на газ метан от Грамачо, който за 15 години е донесъл 232 милиона долара въглеродни кредити, според кметството в Рио.
