Като "избори на отчаянието" квалифицира парламентарния вот на 5 октомври политологът Антоний Тодоров. Той беше сред участниците в дискусия "България след парламентарните избори" днес в Националния пресклуб на БТА, организирана от фондация "Фридрих Еберт" - Бюро България.
Гласуващите гласуваха с отвращение, негласуващите не гласуваха с отчаяние, коментира Тодоров. Гражданите виждат добре, че нищо ново не могат да очакват, няма да се случи нито революция, нито коренна промяна, отбеляза той.
Правителството няма да се състави лесно, посочи политологът и отбеляза, че и в цяла Европа новите правителства се формират все по-трудно.
Прогнозата му е, че все пак нещата вървят по-скоро към формиране на правителство, отколкото към предсрочни избори. Нуждаем се от едно умерено правителство, което няма да обещава всеобщо щастие, но ще обещае да реши в близките година-две най-належащите няколко проблема, посочи политологът.
Според него най-умерено, в смисъл - правителство, в което участниците най-много ще се сдържат, би било голяма коалиция. И останалите участници в дискусия са на мнение, че е по-вероятно да бъде съставен кабинет.
Според Георги Карасимеонов от Института за политически и правни изследвания сегашният парламент е фрагментиран и има редица нови политически формации, и то твърде разнородни. Според него обаче най-вероятно все пак ще се състави някакъв кабинет. Той допълни, че проучванията показват, че мнозинството от хората не искат нови избори, защото нови избори в следващите месеци ще доведат до много сериозни сътресения.
Карасимеонов смята, че българските избиратели са реагирали зряло и адекватно на сегашната ситуация. Имаме най-представителният парламент от началото на прехода, отбеляза Карасимеонов и допълни, че подобна картина може да се види в редица държави.
Като отрицателна тенденция той отчете намаляването на избирателната активност и посочи, че ако продължи да спада и в следващите години, това вече ще е тревожна тенденция. Според Карасимеонов това е свързано с един феномен, който може да се нарече "криза на доверие към българските институции".
Социологът Петър Емил Митев коментира, че за втори път в продължение на две години не е ясно има ли победител, макар че е ясно кой е спечелил най-много гласове. Избирателят не пожела да даде изключителна власт на една партия и имаше достатъчно основания за това, смята Митев. Той вижда три опции оттук нататък - да се тръгне към нови избори, да има продължително време на управление на служебното правителство, докато траят преговорите и се решат някои тежки въпроси, и третата - директно съставяне на ново правителство. Според него подкрепата на ДПС е гарантирана, остава въпросът да се създаде някаква по-широка видимост, така че да не изпъква подкрепата на ДПС. Тази видимост по думите му ще се създаде от ПФ, РБ или част от него и АБВ.
Митев коментира също, че най-младите хора са най-апатични. Проучване сред младежите показва, че онези, които още нямат право да гласуват, вече декларират своето разочарование от демокрацията в България и съмненията си от ползата от каквото и да е изборно участие. Става дума за скептицизъм, който се предава преди наличието на собствен политически опит, предупреди социологът.
Огнян Минчев смята, че на тези избори можем да очертаем четири роли - малък победител, голям победител, голям губещ и най-голям губещ. Малкият победител според него е ГЕРБ. Големият победител е Корпорацията, която има различни лица - политическото й се нарича ДПС, икономическото - КТБ, а общественото - октопод, коментира политологът. Големият губещ според него е БСП, но не левицата, а най-големият губещ - българското общество и българската държава.
Огнян Минчев е на мнение, че съставянето на правителство ще се колебае между два полюса. Единият полюс е този, в който ГЕРБ може да направи някаква коалиция с три други политически сили - РБ, ПФ, АБВ, но не и с трите заедно, а с две от тях, смята той.
Другият полюс е аморфна форма - ГЕРБ прави правителство на малцинството и ползва гъвкава ситуационна подкрепа на определени депутати или политически сили. Това е нещо, което, макар да изглежда много нестабилно, може да се окаже устойчиво, допълни Минчев. По средата има междинни варианти, които могат да бъдат осъществени. Смятам, че някакво правителство ще бъде съставено, по-малка е вероятността да се отиде на нови избори, коментира политологът.
Регине Шуберт, директор за България на "Фридрих Еберт", която откри дискусията, подчерта, че най-важното, от което се нуждае България в този момент, е политическа стабилност. Затова се надявам, че ще бъде възможно да се състави стабилно правителство, което да се заеме с най-неотложните проблеми на страната, посочи тя.
Източник: БТА
