Липсата на ясна посока и работата на парче са пагубни както за развитието на държавата, така и за развитието на културата и театралното изкуство. Мнението е на актьора Валентин Танев, който е председател на гилдията на актьорите към Съюза на артистите в България.
В интервю за Дарик известния български актьор коментира, че последните 18 години на опростачване на нацията и налагането на чалга културата са оформили необратимо вкуса на цяло едно поколение.
„Моето поколение попадна в много интересно време. То ни изпили голяма част от гънките на мозъка. Започнахме да ставаме по-безчувствени, не толкова мислещи. Живеем като еднодневки, някакви тревички, даже не сме и бурени така устойчиви. От 90-а година насам ние непрекъснато сме в криза. Ако не си дадем сметка, че трябва да си нормализираме държавата. Първо, трябва да си я изчистим отново. Ще седим и ще чакаме да дойде Годо, а кой е той, ние все още не знаем. Няма кой да дойде да ни оправи. Ние сами трябва да се хванем в ръце", каза още Танев.
По думите му изминалите 16-17 години, които са оформили вкуса на едно поколение, е необратимо: „Ако някой си мисли, че културата са на вятъра хвърлени пари, просто греши изключително много. Ако го нямаше този 17-18-годишен процес на опростачване на нацията, нямаше да има толкова много престъпления сред младите хора".
По думите му някъде дълбоко в главата ни е проблемът: „Никакъв Европейски съюз не може да ни оправи. Ние ще го развалим ЕС. Понеже отрицателната енергия винаги е малко по-силна от положителната. Отрицателният герой винаги е по-интересен от положителния, защото положителният е бозав".
Относно реформите в театъра актьорът каза, че и там нещата, като всичко в България, са половинчати. „Навремето в България се произвеждаше един мотопед - Балканче, 50 кубиково. То се продаваше масово, масово се караше, и още по-масово се поправяше. Тогава почти всички млади българи станаха механици и започнаха да разбират от мотори. Та реформата в театъра прилича на нещо такова. Карат три-четири километра, спират, хайде отново ремонт. То не е само в театъра, то е навсякъде. Много е лошо да се работи на парче. Ако нямаш посока, ако не знаеш какво правиш в следващите 10-15 години, е пагубно".
