Уникалност, атрактивност и потенциал за развитие са основните критерии за определяне на най-важните туристически обекти у нас, които ще се класират за „Чудесата на България”. Около това се обединиха членовете на обществения съвет за чудесата на България, който провежда първото си заседание. Към тези критерии вероятно ще бъде добавена и архитектурната стойност на местата, решиха още членовете на съвета. Класацията се организира от в. „Стандарт” и е подкрепена от министерства, организации, експерти и 20 медии, сред които е и Дарик.
Тридесет са „Чудесата на България”, за които ще се гласува на сайта на вестник „Стандарт” до 16-ти февруари. Така читателите ще оформят топ 10 на най-значимите обекти от историческите и архитектурни съкровища на страната, каза главният редактор на вестника Славка Бозукова. „Нашата цел е ние да намерим три обекта от тях, които да бъдат най-лесни за направата им на пълен културно-исторически обект и за туризъм“, допълни тя.
Членовете на съвета ще прегледат класираните в топ десет „чудеса на България” и ще изберат тези три обекта, които държавата приоритетно да финансира, поне в частта им за инфраструктура. Основните критерии, по които да се избират те, бяха предложени от зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов.
„Под уникалност разбираме критерият да е свързан със значимостта на обекта от научна гледна точка. Под атрактивност разбираме наличието на съществуваща посещаемост към него или друг туристически обект в близост, а под потенциал за развитие разбираме критерият да обобщава възможностите на културния обект да се социализира“, обясни Маринов.
Според зам.-министъра е важно избраните три обекта да привличат туристи, за да се засили икономиката на държавата. В рамките на дискусията се очертаха и основните проблеми при
паметниците на културата у нас. Според историка Божидар Димитров трябва да се инвестира основно в реставрация на избраните паметници на културата, а не толкова в инфраструктурата около тях, защото по думите му, те разполагат с такава. „Нещо, което не е под керемида, зъбер и така нататък, в резултат на огромните температурни разлики много бързо се разрушава“, обясни той.
Основен проблем е неизяснената собственост и нуждата от регистрация на паметниците на културата у нас, посочи археологът Николай Овчаров. Много от обектите не могат да кандидатстват за еврофинансиране, защото това е изискване, допълни археологът.
Той посочи и своите предложения за критерии, с които подкрепи идеите на икономическото министерство. Сред тях са: да има необходимата историческа, археологическа и експозиционна стойност; да е разпознаваем от обществеността и да има необходимата посещаемост; да е от значение за развитието на региона.
Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорската асоциация Благой Рагин пък заяви, че трябва да се ползват доказано работещи модели за развитие на туризма у нас, сред които е повишаване на рекламата. Той заяви, че тези мерки трябва да се финансират от държавата и тя в последствие да печели от това. По думите му, с развитието на туризма може да се увеличи заетостта у нас с около 20 на сто.
Чуйте репортаж от събитието:
