Реконструкцията на отдавна изчезнали обекти не може да се нарече реставрация или опазване на културно наследство, защото това е изграждане на псевдоистория и създаване на фалшификат. Това коментира в интервю за Дарик арх. Йорданка Кандулкова - преподавател и бивш директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Обявената кампания от директора на НИМ Божидар Димитров за възстановяване на четири паметника от Българското Средновековие, сред които Голямата базилика в Плиска и Златната църква в Преслав, предизвика сериозни дискусии по темата в научните и експертни среди.
Чуйте разговора с арх. Кандулкова
„Ние не знаем как са изглеждали тези сгради - това ще бъдат едни съвременни обекти", коментира арх. Кандулкова , според която подобна стъпка ще нанесе необратими щети върху автентичните основи на сградите. Ако няма институции, които да защитят културните и исторически ценности, то българите трябва да имат позиция и да бъдат чути за съдбата на тези паметници, смята тя.
Реставрацията свършва там, където започва хипотезата
„Категорично не приемам реконструкцията на отдавна изчезнали обекти, възстановки или както искате ги наречете, но така или иначе това е изграждане на псевдоистория, което материализира моментните ни представи за определен обект. Това е създаване на фалшификат и няма документ, който да го поддържа", коментира бившият директор на НИНКН.
По думите на арх. Кандулкова една културна ценност, ако не е автентично свидетелство за историята, тя просто не може да бъде ценност и това е априорно твърдение на съвременната теория на реставрацията. Експертът се позова на основополагащият документ за специалистите в тази сфера - приетата през 1964 г. Венецианската харта, която казвала ясно, че „реставрацията свършва там, където започва хипотезата".
Йорданка Кандулкова е категорична, че материализирането на хипотетичен образ не може да бъде наречен реставрация, защото на практика това е изграждане на един съвременен обект или на една арт-инсталация, включваща в себе си културно наследства. Според нея е много важно при подобна намеса да се съхрани оригиналът - важно е, ако подобна намеса изобщо е допустима, тя да се направи с обратими средства без да нанася щети.
Подобни похвати в Европа са прилагани през 19 век, но днес са отхвърлени
Експертът обясни, че подобни похвати в Европа са прилагани в средата и втората половина на 19 век, когато под влияние на романтичните идеи в културата се развива т.нар. романтична реставрация, която имала за цел да създаде дори един никога несъществувал образ на културните ценности, но с идеята той да въплъщава представите за красота и за стилово съвършенство. „Много обекти в Западна Европа, които днес гледаме с възхита, са рожба на тази романтична реставрация", каза арх. Кандулкова, която обаче поясни, че половин век по-късно този подход е срещнал своите сериозни критици.
Съвсем друга била ситуацията при реставрацията на съборените културни паметници по време на Втората световна война. Разрушеното от бомбардировките е възстановено бързо след това - то се е случило в рамките на един човешки живот, имало е спомени, обществена памет и снимки, живи свидетели, т.е. нямало е възстановяване на хипотези, поясни Йорданка Кандулкова.
Между автентичността и бутафорията
По повод понятията „автентично" и „бутафорно" тя коментира, че мнозина са склонни да нарекат нещо автентично, когато то изглежда автентично, когато прилича на историческо, а всъщност автентичност означава истинност, достоверност, документ. В същото време - бутафорията бележи фалшивото, имитиращото, измамното. Тук изниква въпросът кое е бутафорно - това, което с чудесно майсторство представя новото, така че да изглежда като старо или това, което определено борави с техниките и материалите на съвременността, допълни архитектът.
Тя даде пример с възстановката на крепостта на Кракра Пернишки. „Там се приложи категорично контрастен съвременен подход, което се прави на много места по света. Не казвам правилно ли е или не използването на полимер бетон, но за мен по-важен е въпросът дали е запазен оригиналът и отговорът е да", отбеляза Кандулкова. Допълвайки, че металните конструкции, които носят паната са фондирани в консервационния надзид, т.е. оригиналът отдолу под този зид остава непокътнат.
Много се страхувам, че може да станем обект на присмех като македонците, каза на въпрос експертът. Докато заради липса на пари паметници на културното наследство у нас са заплашени, ние събираме пари за издигане на замъци и дворци, които не знаем как са изглеждали, допълни тя.
Българите да заявят позиция за съдбата на това наследство
Арх. Йорданка Кандулкова смята, че всички българи трябва да сме съпричастни към съдбата на това наследство и трябва да искаме да бъдем питани. Ако няма институции, които да защитят културните и исторически ценности, то българите трябва да имат позиция, допълва тя. Защото има риск както позволяваме историята ни да бъде дописана, така да бъде и достроена.
„Имаме хиляди учебници по история, те постоянно се пишат и пренаписват - преди 9-ти и след 9-ти септември, преди 10-ти и след 10-ти ноември. Единствените документи за тази история са нашите културни следи - ако ги застроим, това значи да ги изтрием с гумичка. Тогава историята може много леко да бъде пренаписана - дори може да се окаже, че няма българска история, че няма Османска империя, която 500 г. ни е владяла и е разрушавала, че няма Баташко клане, защото следите от кръвта сега в Баташката църква са скрити със златни хоругви и църковна утвар", коментира емоционално експертът.
„Днес ние не знаем как е изглеждала Златната църква от времето на Симеон. Техническият напредък ни дава възможности дори на живо едва ли не да ги видим там, да ги визуализираме чрез окуляр, чрез 3D-технологиите, но нека да оставим децата ни да могат да погалят камъка, на който е присядал цар Симеон", призова архитект Кандулкова.
***
В прессъобщение на Националния исторически музей преди дни се посочва, че директорът на музея проф. Божидар Димитров започва кампания за набиране на средства за реставрация и социализиране на четири знакови паметници на Българското Средновековие.
Те са Голямата базилика и Източната крепостна стена с порта на т.нар. Вътрешен град на първата ни столица Плиска, т.нар. "Златна" църква в Преслав, Дворецът на Асеневци на Трапезица във Велико Търново, както и крепостните стени и четирите манастира ("Св. Николай Чудотворец", "Св. Апостоли"," Св. Кирик и Юлита" и" Св. Иван Предтеча") в Созопол.
Посочените три основни причини за възстановяването на тези средновековни църкви, дворци и крепости са: да възстановим разрушената си историческа памет, да развием културно-исторически туризъм и в подкрепа на патриотичното възпитание на българите. В съобщението се разказва за всеки от изредените средновековни паметници с подробности за кампанията за тяхното социализиране.
